Предлагам да събираме снимките във Facebook страницата – линкът в ляво Или може да ги изпращате на denislav83@yahoo.com

Аз поставям основите с две шампионски снимки – първата титла от София 1985 г. и последната купа на България – Пловдив 2000 г.

Христо Борисов, Георги Глушков, Симеон Варчев …

Спас Натов, Стефан Павлов, Юрий Шишков, Росен Софрониев, Емил Бояджийски, Борис Стоянов, Тодор Стойков, Шон Фармър, Иван Друмев, Еди Вълчев, Юлиан Радионов + Христо Борисов, Симеон Варчев, Дарин Великов, Борислав Ташев и Петко Петков + Кийт Хюз, който се е скрил зад фотографа.

Христо Борисов бе човекът-баскетбол във Варна и завинаги ще остане такъв в нашите сърца. С него се свързва първото трайно появяване на варненския “Академик” в елитната баскетболна група в началото на ’70-те. Първото участие в европейските клубни турнири, първите медали в началото на ’80-те, първата титла през 1985 г. Най-яркият пример за спортно дългоетие у нас. Като част от треньорският щаб на Черно море спечели две титли, три купи на страната и стотици победи в родното първенство и европейските клубни турнири. Броят на титлите и медалите спечелени като треньор на юношите на Черно море е труден за изброяване. С националния отбот завоюва трето място в турнир за Светоната купа в Колубия, 5-то и 6-то място на европейски първенства през 1975 и 1973. Изигра над 650 мача за Академик Варна и Черно море, и 101 за България. Майстор на спорта.

Той беше голям, в моите очи ( и в тези на многото варненски фенове) – най-големият. Нямал съм щастието да го гледам като състезател в най-добрите му години, но съм слушал много. Гениален конструктор, капитан и лидер на отбора, Ицо Борисов приживе бе митологизиран от варненската публика. Имаше излъчване и интелект които те карат да се чувстваш щастлив, че стоиш до него. Дори само да го слушаш…будеше респект у събеседниците си (сигурен съм, че никога не е целял това). Той бе истинската звезда на Черно море – въпреки опитите си да остане в сянка. Остави на българския баскебол ядрото на юношесткия национален отбор, а съвсем скоро неговите момчета ще изградят мъжкия тим на страната. И сигурен съм чрез тях той ще спечели четвъртата си титла на страната с Черно море. С всяко отиграване на неговите възпитаници, той ще оживява на терена и ще радва публиката – нещо което правеше със завидна лекота повече oт 30 години.

Един истински “моряк” ( част от живота си посвети на футболния тим на Черно море), една легенда която ще остане завинаги в сърцата ни. Освен титли, медали, настоящи и бъдещи баскетболни звезди, Ицо Борисов даде още нещо много важно на родния си град. Той бе вдъхновението за няколко поколения варненски фенове и е основната причина днес залата на  “Черно море”да бъде пълна …..с баскетболни фанатици….като него.Съвсем заслужено тя вече носи и неговото име.

“Баща ми винаги ме е учил да помагам на хората и ако мога да ги на науча на нещо, което аз знам. С такава философия съм отгледан и с нея си живея.Изпитвам удоволствие когато някои стар човек дойде при мен и ми стисне ръката – значи съм направил нещо за него. Изпитвам удоволствие, че по този начин ми минава живота. Защото реално погледнато, нямам нищо. Винаги съм казвал, че не искам да имам много вещи, защото те задържат човек тук, на земята”

* заглавието и цитатите са от едно пространно интервю дадено преди около 20 години в пресата.