БК Черно море Варна

Най-смисленият въпрос, който ми дойде на ум, докато си анализирах загубата от Рилски спортист бе – на база на какво може да се прецени дали отборът на Черно море върви напред или не. Кое е критерият?

Играта? Грешките? Резултатите?

Вероятно от всичко по малко, но някак неизбежно идват сравненията  с победата над Балкан и предишното домакинство на Рилски Спортист.

Развоят на мача тази вечер бе горе-долу по сценария от предната събота. Само дето Рилецо са по-корав отбор, имат по-дълга пейка с по-опитни играчи и … имаха малко късмет в решителните моменти.

Сравнения с предния мач срещу Рилецо са по-трудни. Същият сюжет, но по-драматичен сценарий. Пак играхме само през половината време от мача. Но този път силното полувреме остана за десерт, та чак минута преди края мачът можеше да се реши от един изстрел на Пламен Алексиев.

Най-хубавото в случая е, че момчетата успяха да се вдигнат след като падаха с около 25 точки разлика. Вярно, че и гостите се отпуснаха – но това не ни интересува. Няма как да бием всеки път, след като имаме да връщаме 20 точки пасив…

Какво липсва на отбора – това е любимия въпрос на феновете напоследък. Всеки си има теория и обяснение какво трябва да се случи. Моето обяснение е, че често ни липсва черноработник. Някой, който незабелязано да вкарва 15-20 точки през първите три части. От време на време това е Симеон Илиев, но е непостоянен. Все пак въпросният точконосител обикновено е център, висок над 205 см и тежащ достатъчно, за да се чувства комфортно под коша.

Явно имаме много кандидати за славата, които дори малко хазартно обичат да вземат нещата в свои ръце в решителните моменти. Днес типичен пример за това беше Тихомир Желев. Васко Кьосев също обича да го прави. Това е хубавото и различното от последните сезони, когато набедените лидери обикновено се скриваха в решителни моменти.

Завърналият се след контузия Сашо Янев бе много полезен (остана на 1 борба от дабъл-дабъл). Но често му липсваше подкрепа. Ники Колев се стара нямаше особени шансове срещу мощните центрове (3 броя) на гостите. Касабов, Борисов и Михайлов също не успяха да помогнат особено.

Станислав Цонков обаче бе човекът, който заслужава повече внимание днес. Агресивната му игра през третата част бе основна причина да се върнем в мача. Може би трябваше да се появи на терена още през първите 10 минути, когато „моряците“ бяха като боксова круша на игрището.

Иначе ако гледаме статистиката се потвърждава нещо, което се забелязв и без да си баскетболен анализатор. Черно море игра по-добре, но Рилецо стреляше по-точно. А баскетболът е основно игра за добри стрелци.

Черно море направи по-малко грешки (11 срещу 19 за гостите). Дори взе и повече борби (32-23). Но стрелбата на играчите от Самоков бе болезнено точна – 50% от тройката и над 75% от средно разстояние. За нас съответн 30% и 56%.

Да се върнем на първия въпрос – дали отборът израства? Да. Но! Все още няма сили да изиграе 40 минути на един дъх, без колосални спадове и шокиращи поредици от точки за съперника. А докато не се появи тази стабилност ще се боричкаме с Ямбол за петото място.

Май се повтарям – няма как всеки път да започваш да играеш от -20 …

За началния час на мача, празните трибуни и предстоящия турнир за Купата на България писах малко по-рано днес.

Жалко, но класирането в Дивизия А ни се размина. Въпреки, че вярвахме безрезервно в младите национали – Австрия се оказа по-опитен тим. Пък и играха у дома си.

Но няма какво да търсим проблема си при австрийците. Срещата се разви по сценарий от мач на Евроинс Черно море през последния сезон.

31 опита за стрелба от тройката. Само Божидар Аврамов има повече от 1 успех.

Янев1/6, Кьосев – 1/6, Желев – 0/4, Аврамов – 5/7

Сашо Янев успя да реализира точно половината от това, което показваше в турнира до сега  – 10 точки, 5 борби.

(fibaeurope.com)

От нашата пейка са дошл 19 точки, от тяхната – 3. Т.е. нашия потенциал все пак е по-голям.  Но тяхния най-слаборезултатен титуляр има 8 точки, докато при нас Желев + Славчев имат 2 т.

Като добавим и 10-те точки на Янев – явно става дума за сериозно пренавиване. Или пък Австрия ни е разузнала перфектно и е неутрализирала основните ни състезатели – това ще го кажат анализите на Георги Младенов и треньорския щаб.

Днес играем за чест и слава срещу Полша – и за бронзов мдал разбира се. И за пооправяне на личните статистики.

Въпреки загубата не бива да се прави генерална унищожителна критика. България игра добре на този турнир, бе на крачка от класиране и явно нещо малко недостигна за успеха. Дано специалистите го открият и коригират за догодина.

Май основния проблем си остава моженето да дадеш най-доброто от себе си в най-важния момент. Като цяло това отличава големите спортисти от добрите. В българския спорт това рядко се случва и май отговорът на горния въпрос е СПОРТНА ПСИХОЛОГИЯ.  Когато има млади играчи изправени пред големи битки, щабът трябва да се справи преди всичко с това, което се случва в главите на играчите.

Австрия не е толкова велика баскетболна сила, за да ни накара да се притесним чак до там, че да замерваме така безнадеждно коша от далеч, след като се вижда, че стрелба за три точки не ни върви. Пък има и още един въпрос – защо играчи, които могат да стрелят, в решителните битки не го правят достатъчно успешно?

Варненският гард реализира най-важните кошове в края на решителния мач от Европейското първенство за младежи до 20 години в Австрия. С победата си нашите се класираха за 1/2 финал в турнира и са на една победа от класиране в дивизия А.

Утре играем с Швеция последен мач от групата. Той ще определи съперника ни в борбата за промоция в горната дивизия.

Тихомир Желев и Александър Янев вкараха по 12 точки днес. Другите юноши на Черно море – Аврамов – 5 т., Кьосев – 4 т., Цонков – 3 т. Сашо Янев имаше и най-много борби – 8 и 3 асистенции за 29 минути на терена.