БК Черно море Варна

Жалко, но класирането в Дивизия А ни се размина. Въпреки, че вярвахме безрезервно в младите национали – Австрия се оказа по-опитен тим. Пък и играха у дома си.

Но няма какво да търсим проблема си при австрийците. Срещата се разви по сценарий от мач на Евроинс Черно море през последния сезон.

31 опита за стрелба от тройката. Само Божидар Аврамов има повече от 1 успех.

Янев1/6, Кьосев – 1/6, Желев – 0/4, Аврамов – 5/7

Сашо Янев успя да реализира точно половината от това, което показваше в турнира до сега  – 10 точки, 5 борби.

(fibaeurope.com)

От нашата пейка са дошл 19 точки, от тяхната – 3. Т.е. нашия потенциал все пак е по-голям.  Но тяхния най-слаборезултатен титуляр има 8 точки, докато при нас Желев + Славчев имат 2 т.

Като добавим и 10-те точки на Янев – явно става дума за сериозно пренавиване. Или пък Австрия ни е разузнала перфектно и е неутрализирала основните ни състезатели – това ще го кажат анализите на Георги Младенов и треньорския щаб.

Днес играем за чест и слава срещу Полша – и за бронзов мдал разбира се. И за пооправяне на личните статистики.

Въпреки загубата не бива да се прави генерална унищожителна критика. България игра добре на този турнир, бе на крачка от класиране и явно нещо малко недостигна за успеха. Дано специалистите го открият и коригират за догодина.

Май основния проблем си остава моженето да дадеш най-доброто от себе си в най-важния момент. Като цяло това отличава големите спортисти от добрите. В българския спорт това рядко се случва и май отговорът на горния въпрос е СПОРТНА ПСИХОЛОГИЯ.  Когато има млади играчи изправени пред големи битки, щабът трябва да се справи преди всичко с това, което се случва в главите на играчите.

Австрия не е толкова велика баскетболна сила, за да ни накара да се притесним чак до там, че да замерваме така безнадеждно коша от далеч, след като се вижда, че стрелба за три точки не ни върви. Пък има и още един въпрос – защо играчи, които могат да стрелят, в решителните битки не го правят достатъчно успешно?

Снощи юношите до 20 г. загубиха последния мач в групата от Швеция (тези шведи са ни черна котка във всички спортове май). Развръзката в другата група ни отреди съперник на 1/2 финала домакините от Австрия. Победителят взима всичко – място на финала и най-вече промоция за Дивизия А.

Като че ли развръзката в другата група бе добра за нас, защото се получи тройна въртележка между Австрия, Полша и Великобритания. От трите държави, най-неприятен съперник бяха поляците, които победиха Австрия, но все пак останаха втори в класирането и ще играят срещу Швеция.

След 5 победи в първите 6 срещи, отборът на Георги Младенов е на победа от постигане на крайната цел. Дано групата от Варна водена от Сашо Янев да донесе този успех на България. Мачът е в петък – 23 юли от 21.15 ч.

Класирането в по-горна дивизия е доста по-трудно от запазване на мястото в елита.Това трябва да докажат юношите до 18 години, които  днес започва надпреварата в Дивизия А . Те са водени от новия старши треньор на Евроинс Черно море – Любомир Минчев. Европейското първенство е в Литва, а нашите играят последователно с Италия, Русия и Турция. Не особено приятна компания

На 5 август започва пък шампионата при 16 годишните, където България също играе в Дивизия А.

Варненският гард реализира най-важните кошове в края на решителния мач от Европейското първенство за младежи до 20 години в Австрия. С победата си нашите се класираха за 1/2 финал в турнира и са на една победа от класиране в дивизия А.

Утре играем с Швеция последен мач от групата. Той ще определи съперника ни в борбата за промоция в горната дивизия.

Тихомир Желев и Александър Янев вкараха по 12 точки днес. Другите юноши на Черно море – Аврамов – 5 т., Кьосев – 4 т., Цонков – 3 т. Сашо Янев имаше и най-много борби – 8 и 3 асистенции за 29 минути на терена.

Освен в националния отбор на България до 20 години, двамата варненци ще станат част и от мъжкия представителен тим по баскетбол. Днес треньорът Росен Барчовски съобщи, че има много сериозен шанс двамта да са в първия тим за евроквалификациите през есента.

Дано Янев и Аврамов успеят да се възползват от шанса.

Спорно, но по-скоро положително решение за треньорския пост в Черно море. След два сезона с Даниел Димитров, на кормилото вече е Любо Минчев. Очакваше се Петко Делев да поеме отбора, но явно опитът на Минчев е надделял при избора.

Дано бързо да стане част от Черно море. Познава добре младите играчи и според мен е въпрос на време да  извлече най-доброто от векиго. Ако от ръководството го зарадват и с един център – безценно

А, да – с оглед изявите на Сашо Янев на Европървенството – Дивизия Б – малко спорно е дали ще успеем да го задържим във Варна през следващия сезон.  Та, май това е най-големия проблем пред Минчев на този етап.

Успех!

Трудно е да се предполага къде щяхме да сме сега, ако през сезона бяхме съумяли да играем така, както го направихме в последните 9 мача. За съжаление плейофите все пак са част от първенството и това натежа на отбора. Той се преобрази и върна публиката в залата със сърцатата си игра, но не успя да превъзмогне изоставането натрупано през сезона.

Все пак бихме искали да кажем „Благодаря“ на всички състезатели, на треньорите и ръководителите в клуба, защото издържаха, успяха да се вдигнат и да приключат сезона като истински моряци. Въпреки разочарованието от загубата варненските фенове на баскетбола и Черно море могат да бъдат спокойни – в края на този сезон се върна духа на момчетата, най-вече на тези, които лягат и стават с идеята Черно море, и това не остана незабелязано. С края на този сезон беше поставена чудесна основа за изграждането на отбора за следващия.

Наложиха се чудесни баскетболисти като Васко Кьосев и Тишо Желев, утвърди се Сашо Янев, до такава степен, че на него вече се разчита да решава мачовете. Пламен вече показва, че на него може да се разчита като основен плеймейкър. Ники Колев е еднакво полезен и в защита, и в нападение,. Неутрализира центровете на противника, бележи спокойно от средно разстояние, и печели борбата под кошовете.

Видя се и друго – когато нашите момчета играят на максимума на възможностите си и чужденците го правят . Неслучайно в последните девет мача Атила дос Сантош, Кори Макинтош и Душан Йелич бяха неудържими. Капитанът Симо Ценов повеждаше отбора в много тежки моменти със своя непримирим дух и постоянство. Юли Радионов внасяше спокойствие в разиграванията въпреки перманентните контузии, които го измъчват от години. Желко Бойович показа, че когато има ден никой не може да го спре.

Старши треньорът Даниел Димитров поправи грешките си от началото на сезона и показа, че е сред най-добрите треньори в България. Всичко това дава чудесни условия и възможност за избор за следващия сезон – вече имаме изградено ядро, на което може да се разчита, имаме изпробвани в битките чужденци, които при желание можем да задържим.

Сега всичко зависи от ръководството. То , в лицето на най-важният човек в клуба – Асен Христов, заяви нееднократно, че догодина отново ще бъдем силни. Така че загубихме сега, но поставихме началото на силен отбор, който неизменно ще бъде фактор през следващите години.

Ако започнем да правим класация на най-глупавите загуби през този сезон, поражението от Левски вчера ще влезе в топ 3. Даже ще се бори доста успешно за приза.

През първото полувреме играхме уверено и с лекота. Авансът от 19 точки на почивката бе реален спрямо показаното на терена. Второто полувреме обаче бе напълно безидейно. Играчите на Евроинс Черно море допускаха технически грешки, успеваемостта на стрелбата рязко намаля, а Левски съумя да се възползва от всичко това и се върна в мача.

Вярно е, че съдиите имаха 2-3 грешни отсъждания в полза на домакините, но това не може да бъде оправдание за пропиления аванс. Все пак с воля и късмет стигнахме до продължение. В добавените 5 минути съдиите се опитаха да компенсират глупавите си отсъждания от четвъртата част, като дадоха едно пресилено техническо нарушение на Левски.

За Черно море е характерно да пропуска наказателните си удари в решителни моменти, но този път варненци бяха безгрешни. Отстъпихме там, където най-малко очаквахме – борбата в защита. В решителните 5 минути загубихме 3 пъти борбата под своя кош и дадохме възможност на Левски да организира нови атаки. Въпреки това резултатът бе равен до 15 секунди преди края. Тогава треньорът Бадняревич даде странното указание да търсим бърз фаул и да имаме последната атака.

Вместо да заложим на по-силното си оръжие – защитата, подарихме два лесни коша на домакините и след това трябваше да се борим с времето и напрежението, за да останем в мача. Логично, това не се получи и загубихме 84:82.

След мача стана ясно, че победата не е била търсена на всяка цена, а треньорът е експериментирал със състава. Това никак не звучи убедително.

Първо, защото Бадняревич продължава да унищожава Александър Янев. Най-талантливият млад баскетболист в България не играе вече 9 мача под наставленията на новия треньор. Каквито и да са аргументите на сърбина, те са лишени от всякаква логика и разум.

Наско Пенев също не се вписва в концепцията на специалиста. Същото важи и за Пламен Алексиев, който спаси отбора от загуба в редовното време. Той също нямаше да се появи на игрището, ако не се бе контузил Кори Макинтош.

Николай Колев записа силни 8 минути в началото и после не се появи на терена до края на мача. Няколко мача в стартовия състав е Васил Кьосев, който обаче също не играе повече от 10 минути.

В същото време Божович стоя на терена 45 минути и човек би си помислил, че е незаменим. Всъщност вариативността на Бадняревич се ограничи в използването на 7 състезатели, макар статистката да показва, че на терена са били 10.

Хубавото в цялата работа, е че идва ред на турнира за купата на България. Макар пътят до трофея да изглежда невъзмоен – мач срещу Спартак в Плевен, после Лукойл Академик и финал с Левски или Рилски спортист. Все пак това е турнирът в който Черно море се доказва и показва мъжество. Дано и този път се преборим за медал. След това явно ще чакаме плейофите…