БК Черно море Варна

В края на сезона имаме повече въпроси, отколкото в началото му…и това май не е добре. През октомври се чудехме какво ни чака с тази детско-юношестка формация, сега не се знае как ще задържим момчетата в клуба. Това всъщност е хубавo. Отборът израстна пред очите ни и основните похвали са за треньорите Любо Минчев и Петко Делев.

Никой не ни слагаше в сметките, а бяхме на 2 секунди от 1/2 финал и евентуално брознов медал. Нещата не се случиха в наша полза, но няма смисъл да правим анализи и напречни разрези на последните минути от мача в Самоков.

Лошото е, че с изказванията на Асен Христов снощи пак влизаме в позабравения омагьосън кръг на търсенето на спонсор…дано се окаже, че думите на г-н Христов са били само плод на емоция…но не ми се вярва. Без пари тези неща не стават

Апетити от другите отбори към нашите играчи не липсват (както обикновено). А и никой не може да спре талантливите баскетболисти да търсят своето развитие. Освен чувството за несправедливост след серията с Рилски спортист и поставянето на по-високи цели пред клуба. Не знам дали това ще е достатъчно, но със сигурност е необходимо условие за по-доброто ни представяне след година.

Баскетболистите на Черно море се нуждаят от по-голяма мечта, за да останат във Варна.

Ако клубът не им я осигури – това беше всичко приятели!

Каквото и да стане от тук на сетне – БЛАГОДАРИМ!

НИЕ ОБИЧАМЕ ЧЕРНО МОРЕ  – ОБИЧАЙТЕ ГО И ВИЕ!

Каквото и да сме си говорили цял сезон, днес баскетболистите на Черно море могат просто да си свършат работата. След победата в Самоков са на един мач от класиране на 1/2 финал. Влизането в топ 4 ще е постигане на непоставената в публичното пространство цел. От там вече остава една малка крачка към медалите, която в момента не ни интересува дали ще бъде направена.

Победата в тази серия, отстраняването на тим като Рилецо и класиране в четворката ще са доста над очакванията на всеки от нас, който беше в зала Конгресна по време на първия кръг от настоящия шампион – пак срещу този Рилски спортист.

От тогава отборът на Черно море постигна много, порастна…треньорът Любо Минчев успя да научи момчетата да не се страхуват от нито един съперник и макар, че важните победи на няколко пъти им се изплъзваха в редовния сезон, онзи ден в Самоков те успяха. Сега остава по-трудното – да повторят успеха у дома. Но едва ли са предполагали, че ще бъдат толкова близко до топ 4. Остава да си повярват и да не прегорят. Рилецо ще излезе изправен до стената и ще бъде зъл съперник. Но точно днес варненци могат да покажат на цяла България колко са големи и … хладнокръвни.

Противно на казаното от Росен Барчовски след първия мач от серията, според мен напрежението трябва да е в гостите. Те са тези с големите амбиции, бюджет и … в ролята на фаворит. Ние просто можем да ги победим и изхвърлим от борбата. Без излишно напрежение – те има за какво да треперят.

И макар баскетболните аргументи привидно да са в полза на Рилски спортист – днес просто трябва да бъде денят на Черно море! Дано играчите усетят какво е публиката във Варна да е на твоя страна … както бе при победата над Ямбол например.

Хайде моряци!

Колко мача ще изиграем в плейофите?

2? 3? Поне 7?

Според мен петото място бе възможно най-лошият вариант в създалата се през последния месец ситуация. Участвахме в разпределението на 3-6 място и всяка друга позиция беше по-добра. Ще играем срещу възможно най-силния съперник и евентуален трети мач ще бъде в Самоков. Какво да очакваме?

Ако все пак трябва да съм оптимист, виждам два основни положителни момента :

1. Срешу Рилски Спортист вече сме печелили решителни битки там… за разлика от в Ямбол например

2. Ако все пак стигнем до мач за бронза срещу Ямбол, то ще имаме домакинско предимство…

Всичко е в сферата на теориите, да пожелаем късмет на момчетата в решителните битки и дано останат в играта до края на месец май.

Най-смисленият въпрос, който ми дойде на ум, докато си анализирах загубата от Рилски спортист бе – на база на какво може да се прецени дали отборът на Черно море върви напред или не. Кое е критерият?

Играта? Грешките? Резултатите?

Вероятно от всичко по малко, но някак неизбежно идват сравненията  с победата над Балкан и предишното домакинство на Рилски Спортист.

Развоят на мача тази вечер бе горе-долу по сценария от предната събота. Само дето Рилецо са по-корав отбор, имат по-дълга пейка с по-опитни играчи и … имаха малко късмет в решителните моменти.

Сравнения с предния мач срещу Рилецо са по-трудни. Същият сюжет, но по-драматичен сценарий. Пак играхме само през половината време от мача. Но този път силното полувреме остана за десерт, та чак минута преди края мачът можеше да се реши от един изстрел на Пламен Алексиев.

Най-хубавото в случая е, че момчетата успяха да се вдигнат след като падаха с около 25 точки разлика. Вярно, че и гостите се отпуснаха – но това не ни интересува. Няма как да бием всеки път, след като имаме да връщаме 20 точки пасив…

Какво липсва на отбора – това е любимия въпрос на феновете напоследък. Всеки си има теория и обяснение какво трябва да се случи. Моето обяснение е, че често ни липсва черноработник. Някой, който незабелязано да вкарва 15-20 точки през първите три части. От време на време това е Симеон Илиев, но е непостоянен. Все пак въпросният точконосител обикновено е център, висок над 205 см и тежащ достатъчно, за да се чувства комфортно под коша.

Явно имаме много кандидати за славата, които дори малко хазартно обичат да вземат нещата в свои ръце в решителните моменти. Днес типичен пример за това беше Тихомир Желев. Васко Кьосев също обича да го прави. Това е хубавото и различното от последните сезони, когато набедените лидери обикновено се скриваха в решителни моменти.

Завърналият се след контузия Сашо Янев бе много полезен (остана на 1 борба от дабъл-дабъл). Но често му липсваше подкрепа. Ники Колев се стара нямаше особени шансове срещу мощните центрове (3 броя) на гостите. Касабов, Борисов и Михайлов също не успяха да помогнат особено.

Станислав Цонков обаче бе човекът, който заслужава повече внимание днес. Агресивната му игра през третата част бе основна причина да се върнем в мача. Може би трябваше да се появи на терена още през първите 10 минути, когато „моряците“ бяха като боксова круша на игрището.

Иначе ако гледаме статистиката се потвърждава нещо, което се забелязв и без да си баскетболен анализатор. Черно море игра по-добре, но Рилецо стреляше по-точно. А баскетболът е основно игра за добри стрелци.

Черно море направи по-малко грешки (11 срещу 19 за гостите). Дори взе и повече борби (32-23). Но стрелбата на играчите от Самоков бе болезнено точна – 50% от тройката и над 75% от средно разстояние. За нас съответн 30% и 56%.

Да се върнем на първия въпрос – дали отборът израства? Да. Но! Все още няма сили да изиграе 40 минути на един дъх, без колосални спадове и шокиращи поредици от точки за съперника. А докато не се появи тази стабилност ще се боричкаме с Ямбол за петото място.

Май се повтарям – няма как всеки път да започваш да играеш от -20 …

За началния час на мача, празните трибуни и предстоящия турнир за Купата на България писах малко по-рано днес.

Днес от 17.30 по БНТ Сат ще можем да гледаме гостуването на „моряците“ в Самоков.

От една страна имаме да си връщаме за разгрома във Варна, от друга те са в ужасна серия….все предпоставки, че ще бъде много сложен за нас мач. Дано момчетата покажат характер.

Не съм особено щастлив да съобщя, че Наско Радев е приел предложението на Рилски спортист и следващите 2 сезона ще играе в Самоков. Радев игра в Балкан Ботевград през последните 3 сезона и бе капитан и най-добър състезател в тима.

Щеше да е хубаво да го видим отново с екипа на родния Черно море във Варна, но за сега няма подобна опция.

Успех!