БК Черно море Варна

Каквото и да сме си говорили цял сезон, днес баскетболистите на Черно море могат просто да си свършат работата. След победата в Самоков са на един мач от класиране на 1/2 финал. Влизането в топ 4 ще е постигане на непоставената в публичното пространство цел. От там вече остава една малка крачка към медалите, която в момента не ни интересува дали ще бъде направена.

Победата в тази серия, отстраняването на тим като Рилецо и класиране в четворката ще са доста над очакванията на всеки от нас, който беше в зала Конгресна по време на първия кръг от настоящия шампион – пак срещу този Рилски спортист.

От тогава отборът на Черно море постигна много, порастна…треньорът Любо Минчев успя да научи момчетата да не се страхуват от нито един съперник и макар, че важните победи на няколко пъти им се изплъзваха в редовния сезон, онзи ден в Самоков те успяха. Сега остава по-трудното – да повторят успеха у дома. Но едва ли са предполагали, че ще бъдат толкова близко до топ 4. Остава да си повярват и да не прегорят. Рилецо ще излезе изправен до стената и ще бъде зъл съперник. Но точно днес варненци могат да покажат на цяла България колко са големи и … хладнокръвни.

Противно на казаното от Росен Барчовски след първия мач от серията, според мен напрежението трябва да е в гостите. Те са тези с големите амбиции, бюджет и … в ролята на фаворит. Ние просто можем да ги победим и изхвърлим от борбата. Без излишно напрежение – те има за какво да треперят.

И макар баскетболните аргументи привидно да са в полза на Рилски спортист – днес просто трябва да бъде денят на Черно море! Дано играчите усетят какво е публиката във Варна да е на твоя страна … както бе при победата над Ямбол например.

Хайде моряци!

Колко мача ще изиграем в плейофите?

2? 3? Поне 7?

Според мен петото място бе възможно най-лошият вариант в създалата се през последния месец ситуация. Участвахме в разпределението на 3-6 място и всяка друга позиция беше по-добра. Ще играем срещу възможно най-силния съперник и евентуален трети мач ще бъде в Самоков. Какво да очакваме?

Ако все пак трябва да съм оптимист, виждам два основни положителни момента :

1. Срешу Рилски Спортист вече сме печелили решителни битки там… за разлика от в Ямбол например

2. Ако все пак стигнем до мач за бронза срещу Ямбол, то ще имаме домакинско предимство…

Всичко е в сферата на теориите, да пожелаем късмет на момчетата в решителните битки и дано останат в играта до края на месец май.

Победихме Спартак Плевен за четвърти пореден път този сезон. Не толкова драматично, колкото беше предното домакинство, но мачът беше много отговорен. Имахме възможност да пречупим съперника много по-рано, но явно трябваше да е интересно до края. В началото на последната част гостите поведоха с 6:0 и даже изглеждаше, че победата може да се изплъзне.

През по-голямата част от мача играхме по-добре, но много непредизвикани грешки държаха двата тима близо в резултата. В края три тройки на Тихомир Желев пречупиха плевенчани. Много силно играха Сашо Янев и Ники Колев. Пламен Алексиев даде няколко умопомрачително точни асистенции, Симеон Михайлов също се включи много добре, а Станислав Цонков тушира един от реферите, след като той имаше неблагоразумието да му се изпречи на пътя в опита да спаси една излизащата от игрището топка. Макар леко зашеметен, съдията довърши мача.

Остават 5 мача до края на редовния сезон, ако отпишем тези с Лукойл и Левски трябва да се фокусираме върху гостуванията на Ямбол и Черноморец и домакинството срещу Балкан. Ключов изглежда сбълъска в Ямбол. Но по-важния въпрос е срещу кого искаме да играем на 1/4 финала. Дори да имаме домакинско предимство пак ще сме сочени за аутсайдери. По-скоро трябва да обмислим срещу кой имаме най-голям шанс да спечелим като гост в плейофите?

Рилски ги бихме преди седмица и ако вярваме на статистиката там ни очакват 3-4 поредни загуби. Пък и тяхната селекция е най-силна + нищо не им пречи да ни бият и във Варна. В Ямбол като идем и нещата не вървят, но пък тук можем да ги победим при пределна концентрация. Най-добър е шансът да отстраним Балкан – дори Бозов да се върне, едва ли ще е на нивото от преди травмата.

Според мен пътят ни до бронза минава през 1/4 финал с Балкан и епичен финал за 3-то място с Ямбол Черно море има много млад отбор и не е в позицията да си избира противници, но пък понякога е добре да си направиш сметката. Било то и без кръчмаря…

Това беше!

Изпратихме един от най-невзрачните сезони в историята на клуба. Отпадането от Балкан бе логичен завършек на целия сезон.

Да опитаме да потърсим хубавите моменти от сезона.

Най-хубавото – младите играха, трупаха опит и …другият сезон ще покажат дали е имало смисъл да получат този шанс.

Другото хубаво е, че президентът Асен Христов намери сили и средства да участваме в Балканската лига. Всички положителни емоции се родиха там. Класирането за финалната четворка си е постижението на сезона.

Купата – отпаднахме безславно от бъдещия победител на 1/2 финал (както и в Балканската лига). С оглед на жребия и програмата – бронзът е максимум. Жалко, че играчите на Черно море не успяха да превърнат полуфиналите в битка и поне да се противопоставят до края….

Най-големият крах беше първенството. Толкова загуби не сме имали от много време насам. Загубихме от абсолютно всеки възможен съперник – Ямбол, Бургас, Плевен…..навсякъде. Дори записахме срамни резултати у дома.

Двата положителни момента – победите над Левски и Балкан като гости в края на сезона…..но 6-то място преди плейофите не вещаеше нищо добро.

За първи път от доста време не се сравняваме с Лукойл и Левски. Губихме от отбори с очевидно по-малък бюджет и класни играчи. Въобще няма смисъл да говорим за пари, след като имаме двама класни чужденци, Хриси Димитров и най-големите млади надежди на българския баскетбол….

Ръководството ще прави анализи и разбори на свършеното през сезона…феновете очакват следващия сезон и разбира се много победи!

Трудно е да се предполага къде щяхме да сме сега, ако през сезона бяхме съумяли да играем така, както го направихме в последните 9 мача. За съжаление плейофите все пак са част от първенството и това натежа на отбора. Той се преобрази и върна публиката в залата със сърцатата си игра, но не успя да превъзмогне изоставането натрупано през сезона.

Все пак бихме искали да кажем „Благодаря“ на всички състезатели, на треньорите и ръководителите в клуба, защото издържаха, успяха да се вдигнат и да приключат сезона като истински моряци. Въпреки разочарованието от загубата варненските фенове на баскетбола и Черно море могат да бъдат спокойни – в края на този сезон се върна духа на момчетата, най-вече на тези, които лягат и стават с идеята Черно море, и това не остана незабелязано. С края на този сезон беше поставена чудесна основа за изграждането на отбора за следващия.

Наложиха се чудесни баскетболисти като Васко Кьосев и Тишо Желев, утвърди се Сашо Янев, до такава степен, че на него вече се разчита да решава мачовете. Пламен вече показва, че на него може да се разчита като основен плеймейкър. Ники Колев е еднакво полезен и в защита, и в нападение,. Неутрализира центровете на противника, бележи спокойно от средно разстояние, и печели борбата под кошовете.

Видя се и друго – когато нашите момчета играят на максимума на възможностите си и чужденците го правят . Неслучайно в последните девет мача Атила дос Сантош, Кори Макинтош и Душан Йелич бяха неудържими. Капитанът Симо Ценов повеждаше отбора в много тежки моменти със своя непримирим дух и постоянство. Юли Радионов внасяше спокойствие в разиграванията въпреки перманентните контузии, които го измъчват от години. Желко Бойович показа, че когато има ден никой не може да го спре.

Старши треньорът Даниел Димитров поправи грешките си от началото на сезона и показа, че е сред най-добрите треньори в България. Всичко това дава чудесни условия и възможност за избор за следващия сезон – вече имаме изградено ядро, на което може да се разчита, имаме изпробвани в битките чужденци, които при желание можем да задържим.

Сега всичко зависи от ръководството. То , в лицето на най-важният човек в клуба – Асен Христов, заяви нееднократно, че догодина отново ще бъдем силни. Така че загубихме сега, но поставихме началото на силен отбор, който неизменно ще бъде фактор през следващите години.