БК Черно море Варна

Само ще спомена няколко факта, които не видях да са споменати в информационните сайтове (не че съм гледал много) :

- агитката на Левски скандира три пъти името на Тити Папазов, но никой в залата не видя той да реагира по някакъв начин

- за втори път Тити Папазов не коментира нищо след мач, но този път нямаше глупава пантомима – малко повече нерви имаше в пет от отсъжданията на съдиите Димитър Гологанов и Иван Маринов. Двамата бяха съдии и в предния Май в тяхно присъствие този сезон Черно море няма победа. На всички в залата им е ясно, че не е умишлено, толкова си могат

- нито те дваната, нито Искрен Манолов се решиха да свирят второ техническо на Арън Харпър. Вероятно това се дължи на страх, да не бъдат обвинени от Тити Папазов в:

а) расизъм (Харпър е цветнокож),

б) грешно разбран национализъм (Харпър е американец),

в) световен заговор (Харпър е звезда и в негово отсъствие отборът му изглежда доста объркан) – но въпреки всичко казано по-горе, скандали нямаше. Може би и защото Тити Папазов не присъстваше в залата

Сега сериозно вече:

- всички пишат „протоколен мач” – Черно море нито веднъж не е водил в резултата, като още в 8 минута разликата е 15 точки, а в края на мача достигна и 18 точки – въпреки преднината националът Бойко Младенов не бе пуснат в игра, а в 24 минута разликата бе само една точка, въпреки отсъствието му. Вероятно го пазят за финала или за финалите на Европейското

- за да падне толкова разликата, от началото на второто полувреме играчите на Черно море в 5 последователни атаки стреляха от „тройката” и бяха точки 4 пъти, а шестата стрелба в тази четвърт бе кош с нарушение. Интересното в случая е, че през първото полувреме „моряците” не сполучиха в нито един от девет изстрела от зоната за три точки

- само един играч на Левски завърши с над 50% успешна стрелба от игра. Пи Ел, вкарвайки 9 от 11 изстрела. Без него и Арън Харпър, останалите играчи имат стрелба от игра 33%. Ако някой не знае – останалите играчи са чужденци и/или национали

- цяло второ полувреме „варненци” играха само и единствено „зона” и въпреки че в последната четвърт това не им донасяше нужния успех, те продължаваха. Може би добра тренировка, ако се случи да се срещнат на полуфинал в плейофите. Или за мача за Купата следващия месец.

- няма смисъл, но все пак – „сините” взеха 48 срещу 33 борби и вкараха 18 точки срещу 6 от „втори шанс”, т.е. след неуспешна първа стрелба е спечелена борбата в нападение и е вкаран кош. Разбирачи твърдят, че това се дължало на факта, че килограмите на Пи Ел, Торо и Чековски взети заедно са повече от килограмите на петицата на Черно море. Може би и плюс две резерви.

- само веднъж бяха отсъдени 3 секунди, но и Торо и Чековски този път не си пиеха кафето в полето за 3 секунди – Тони Дечев, старши-треньор в отсъствието на Тити, не взе нито едно прекъсване в този мач. Пропуснаха зрителите да видят прекъсване в края на мача при 16 точки и бурно ръкомахане и подскачане

- въпреки това в последната атака, за разлика от възприетата от много време „дженталментска” тактика: да не се атакува, ако няма смисъл, зрителите видяха друго – Кроу се бавеше, но Чековски не се стърпя и стреля със сирената от зоната за три точки. Той отново не сполучи (за четвърти път този мач) и единствената му тройка в този двубой бе от съвестно съборени трима играчи на „моряците” в хода на двубоя (за радост не наведнъж)

Ще спра до тук, че ще започвам да се отклонявам от фактите и ще минавам към коментари. Ако някои иска да гледа развитието по точки, да погледне спортните сайтове. А ако иска да види статистика от мача, за да види стрелбата на „проекто-националите” на Черно море, има я качена, където трябва.

С две думи: играчите на Черно море могат, ако има ден, но пък и така не ми изглеждат по-зле от националите на Левски.

Димитър Георгиев, лаик и събирач на факти

Победата в Плевен определено можем да я броим за „прилив“. Сега обаче сме домакини на Левски и знаем, че ще е изключително трудно да спечелим. На пресконференцията днес клубът демонстрира умерен оптимизъм, който надявам се ще прерастне до еуфория на трибуните преди началото на мача (би било чудесно и след края).

Иначе е ясно, ще има 20-30 фена на Левски, които идват да се порадват на сигурена победа и да попеят докато няма футболни мачове. Предния път им се получи, дано този път да усетят цялата възможна враждебност на варненската публика.

Знаем, че цветнокожите играчи на Левски ще направят разликата, знаем че ще гледаме безпомощно ПиЕл, докато се умори, знаем че най-много ще се дразним на тройките на Асен…

Обаче Събота, 17.30, Спортна зала

Ние ще бъдем там. Ще подкрепим Черно море с каквото можем и вярвам с малко спортно щастие и много усилия ще победим. Това е един от тези мачове, преди който най-глупавото нещо е да не вярваш.

Левски не са чак толкова черни

Паднахме от Левски – очаквано. Но играхме добре. Държахме се в мача почти през цялото време и резултатът дори е по-приемлив от този с Рилецо преди две седмици.

Проблемът обаче бе на трибуната, където 30 фена на Левски надвикаха цялата зала Конгресна – то не беше голям подвиг, като се има предвид апатията по трибуните в последно време. Тя пък е до  някъде обяснима…но това е доста дълга и деликатна тема.

Загубихме с 14 точки разлика, Тихомир Желев и Ники Колев бяха най-добри за Черно море. Левски разчиташе основно на чужденците си. През третата част се доближихме на 2 точки разлика, но няколко тройки на Левски убиха интригата.

Следващата седмица сме домакини на Лукойл.

След тежък сезон и много перипетии отборът на Евроинс Черно море успя да се „събере“ и да покаже на какво е спосообен, за радост в момент, в който не всичко е загубено. Двубоите в София, в които „морето“ стопяваше невъзможни разлики, но после губеше, се оказаха прелюдия на демонстрацията на съживения „моряшки“ характер! Стигна се до решителен трети мач, който можеше да ни изхвърли от борбата за титлата в НБЛ, и точно в него момчетата показаха боен дух на който могат да завидят и най-силните в това отношение – след 13 точки пасив в края на третата част те направиха разлика от 18 точки на своя противник за по-малко от 12 минути и го победиха безапелационно! Отново отбор, публика и ръководство бяха едно цяло, публиката повярва на своите и ги подкрепи безпрекословно. Даниел напипа верния ритъм и успя да изкара лидерите на Левски от нормален ритъм, когато използва по-мотивораните си състезатели – Пламен, Сашо и Желко. В трудните моменти те показаха характер и със стабилната подкрепа на Душан Куцуполус и Атила дос Сантош спечелиха мача. Предстои четвърти мач, който може да ни свали на земята, но може и да размаже психиката на противника, точно както беше преди 3 години, когато в четвъртфиналната серия отстранихме Левски след 3 много силни мача и решителна победа насред София въпреки домакинското предимство на противника – напрежението днес ще е изцяло за тях, което ние трябва да използваме.

Иска ни се да набелгнем на още един очевиден факт, който промени настроението в нашият отбор – корабът вече има истински капитан – Симеон Варчев, който пое отговорността, седна на скамейката и резултатите са очевидни – противниците се страхуват от нас, ние сме обединени, Даниел Димитров се чувства по-сигурен в ролята си на втори човек на скамейката, играчите не се раздвояват между няколко съветника – те знаят кой е шефът и на кого да разчитат в различните моменти от мачовете – само като пример бихме искали да посочим промяната на поведението на Тити Папазов, който след като и в двата мача в София непрекъснато се опитваше да „свири“ ситуациите спря да оказва натиск върху съдиите след навременните намеси точно на Симеон Варчев!

За мача вчера можем да кажем – 79:74 (в отделните части 23:21, 16:19, 15:24, 25:10),  двама истински моряци поведоха отбора – Пламен Алексиев с 16 точки, 3 борби, 4 асистенции и 2 откраднати топки, и Александър Янев с 14 точки, 8 борби, 1 асистенция, 1 отнета топка и 1 „чадър“. Те бяха отлично подкрепяни от чужденците Желко Бойович, Атила дос Сантош и Кори Макинтош, който обаче показа доста индивидуални действия, които можеха да костват победата.

Всички погледи сега са обърнати към мач номер четири от серията – днес в 17:30 в зала „Христо Борисов“, вход свободен! Нека всички подкрепим отбора и върнем серията в София! АЙДЕ МОРЯЦИ!

+

В мач изигран като по учебник „моряците“ се нуждаеха от само 3 части да победят Левски и една, за да си починат преди петия решителен мач за класиране на финала във Вивател НБЛ. За крайния резултат 93:87 (в отделните части 21:21, 28:24, 31:17, 13:25) пет от състезателите на Черно море постигнаха двуцифрен точков актив – Желко Бойович, Атила дос Сантош, Кори Макинтош, Сашо Янев и Симо Ценов, а в мача се включиха всички записани за двубоя, без контузения Юли Радионов. За победителите най добре се представиха Кори Макинтош, Атила Сантош, Желко Бойович, Симо Ценов и Сашо Янев – всички с постигнат коефициенти над 15.

В неделя на 24 май от 18 часа в зала Христо Ботев предстои решителният пети мач – мач, в който влизаме с високо вдигнати глави!

Ако започнем да правим класация на най-глупавите загуби през този сезон, поражението от Левски вчера ще влезе в топ 3. Даже ще се бори доста успешно за приза.

През първото полувреме играхме уверено и с лекота. Авансът от 19 точки на почивката бе реален спрямо показаното на терена. Второто полувреме обаче бе напълно безидейно. Играчите на Евроинс Черно море допускаха технически грешки, успеваемостта на стрелбата рязко намаля, а Левски съумя да се възползва от всичко това и се върна в мача.

Вярно е, че съдиите имаха 2-3 грешни отсъждания в полза на домакините, но това не може да бъде оправдание за пропиления аванс. Все пак с воля и късмет стигнахме до продължение. В добавените 5 минути съдиите се опитаха да компенсират глупавите си отсъждания от четвъртата част, като дадоха едно пресилено техническо нарушение на Левски.

За Черно море е характерно да пропуска наказателните си удари в решителни моменти, но този път варненци бяха безгрешни. Отстъпихме там, където най-малко очаквахме – борбата в защита. В решителните 5 минути загубихме 3 пъти борбата под своя кош и дадохме възможност на Левски да организира нови атаки. Въпреки това резултатът бе равен до 15 секунди преди края. Тогава треньорът Бадняревич даде странното указание да търсим бърз фаул и да имаме последната атака.

Вместо да заложим на по-силното си оръжие – защитата, подарихме два лесни коша на домакините и след това трябваше да се борим с времето и напрежението, за да останем в мача. Логично, това не се получи и загубихме 84:82.

След мача стана ясно, че победата не е била търсена на всяка цена, а треньорът е експериментирал със състава. Това никак не звучи убедително.

Първо, защото Бадняревич продължава да унищожава Александър Янев. Най-талантливият млад баскетболист в България не играе вече 9 мача под наставленията на новия треньор. Каквито и да са аргументите на сърбина, те са лишени от всякаква логика и разум.

Наско Пенев също не се вписва в концепцията на специалиста. Същото важи и за Пламен Алексиев, който спаси отбора от загуба в редовното време. Той също нямаше да се появи на игрището, ако не се бе контузил Кори Макинтош.

Николай Колев записа силни 8 минути в началото и после не се появи на терена до края на мача. Няколко мача в стартовия състав е Васил Кьосев, който обаче също не играе повече от 10 минути.

В същото време Божович стоя на терена 45 минути и човек би си помислил, че е незаменим. Всъщност вариативността на Бадняревич се ограничи в използването на 7 състезатели, макар статистката да показва, че на терена са били 10.

Хубавото в цялата работа, е че идва ред на турнира за купата на България. Макар пътят до трофея да изглежда невъзмоен – мач срещу Спартак в Плевен, после Лукойл Академик и финал с Левски или Рилски спортист. Все пак това е турнирът в който Черно море се доказва и показва мъжество. Дано и този път се преборим за медал. След това явно ще чакаме плейофите…