Но няма какво да търсим проблема си при австрийците. Срещата се разви по сценарий от мач на Евроинс Черно море през последния сезон.

31 опита за стрелба от тройката. Само Божидар Аврамов има повече от 1 успех.

Янев1/6, Кьосев – 1/6, Желев – 0/4, Аврамов – 5/7

Сашо Янев успя да реализира точно половината от това, което показваше в турнира до сега  – 10 точки, 5 борби.

(fibaeurope.com)

От нашата пейка са дошл 19 точки, от тяхната – 3. Т.е. нашия потенциал все пак е по-голям.  Но тяхния най-слаборезултатен титуляр има 8 точки, докато при нас Желев + Славчев имат 2 т.

Като добавим и 10-те точки на Янев – явно става дума за сериозно пренавиване. Или пък Австрия ни е разузнала перфектно и е неутрализирала основните ни състезатели – това ще го кажат анализите на Георги Младенов и треньорския щаб.

Днес играем за чест и слава срещу Полша – и за бронзов мдал разбира се. И за пооправяне на личните статистики.

Въпреки загубата не бива да се прави генерална унищожителна критика. България игра добре на този турнир, бе на крачка от класиране и явно нещо малко недостигна за успеха. Дано специалистите го открият и коригират за догодина.

Май основния проблем си остава моженето да дадеш най-доброто от себе си в най-важния момент. Като цяло това отличава големите спортисти от добрите. В българския спорт това рядко се случва и май отговорът на горния въпрос е СПОРТНА ПСИХОЛОГИЯ.  Когато има млади играчи изправени пред големи битки, щабът трябва да се справи преди всичко с това, което се случва в главите на играчите.

Австрия не е толкова велика баскетболна сила, за да ни накара да се притесним чак до там, че да замерваме така безнадеждно коша от далеч, след като се вижда, че стрелба за три точки не ни върви. Пък има и още един въпрос – защо играчи, които могат да стрелят, в решителните битки не го правят достатъчно успешно?

Утре играем с Швеция последен мач от групата. Той ще определи съперника ни в борбата за промоция в горната дивизия.

Тихомир Желев и Александър Янев вкараха по 12 точки днес. Другите юноши на Черно море – Аврамов – 5 т., Кьосев – 4 т., Цонков – 3 т. Сашо Янев имаше и най-много борби – 8 и 3 асистенции за 29 минути на терена.

Шансовете ни са реални. Не губим вяра и днес излизаме като за последно. Това не е просто някакъв мач, а финал все пак.

Имаше ли момент през сезона, когато беше загубил надежда за добро представяне?

Определено не се представяхме убедително през сезона. Но винаги сме вярвали, че може да направим нещо запомнящо се.

Какви са амбициите ти за следващия сезон?

Първо ще си почина добре. Ако ме повикат ще играя за националния отбор за моята възраст. Надявам се догодина да играя повече и все по-добре. Искам отборът да печели по-често и да сме по-напред в класирането.

С какво школата на Черно море превъзхожда останалите, за да доминира в юношестките турнири?

Всичко е по-добро, отколкото е в другите отбори. Финанси, организация, треньори. Обръща се голямо внимание на нас – младите и резултатите са на лице.
Срещу кой български тим си най-мотивиран да играеш?

Срещу всички съм максимално мотивиран.

Освен от баскетбол, от кои други спортове се интересуваш? За кои отбори си?

Футбол, волейбол..тенис. Само Черно море! Много съм доволен от футболистите този сезон. Справиха се чудесно. Само се ядосвам, че не ги наградиха на „Тича“.

Влияят ли ти емоциите на публиката, когато си на игрището?

Винаги, когато залата е пълна – емоциите са положителни. Феновете на Черно море са номер 1. Много ми се иска на нашите мачове момчетата от футболната агитка да ни подкрепят толкова  бурно, колкото и футболистите.