Скоро е имало среща на отбора с Бойко Борисов в която премиерът е обещал да се постарае да осигури светло бъдеще на“ моряците“. Разбира се условието е изборна победа на неговия кандидат във Варна – Кирил Йорданов.

При последното „раздаване“ Бойко пропусна Варна и даде бюджетни средства за монтиране на осветление на стадиона в Стара Загора и дори осигури държавен спонсор на Берое. Пари бяха дадени и на други клубове – за Варна остана само определението „село“.

Дали изборът на Кирил Йорданов е необходимо и достатъчно условие за преразглеждане на отношението на ГЕРБ към Варна оставяме всеки сам да прецени. Индикациите са такива и ги споделяме.

В началото на юни Варна е домакин на финалния турнир при 16 годишните.

Най-резултатен и полезен състезател в турнира беше варненецът Николай Стоянов. Ето няколко изречения от него пред Гонг:

„Доволен съм, че успяхме да станем шампиони. Наградите ги дължа на моя отбор, ако не беше той, нямаше да ги спечеля,“ сподели за Гонг Ники след като отпразнува радостта си със съотборниците си на паркета в зала „Универсиада“. „Имам вече две титли, тази ми е най-сладката. От всичко, което съм печелил, това е най-сладкото, защото спечелих в София. Аз съм варненец, и мечтата ми бе да спечеля в София, победихме пет софийски отбора, което си казва своето. Представихме се много добре, и мисля, че заслужихме титлата,“ добави Стоянов.

Галин Стоянов – Патрика разгледа ситуацията отвъд конкретната титла и медалите:

„В повечето от отборите идеята е да подготвят състезатели за мъжките отбори. Тук може да се спечелят много медали, страхотни победи, но ако няма състезатели за мъжете накрая, значи идеята е била грешна. Надявам се, аз поне видях във всеки отбор по две-три момчета, със реален шанс да заиграят в мъжките си отбори,“ .
Браво на момчетата!

Победата в тази серия, отстраняването на тим като Рилецо и класиране в четворката ще са доста над очакванията на всеки от нас, който беше в зала Конгресна по време на първия кръг от настоящия шампион – пак срещу този Рилски спортист.

От тогава отборът на Черно море постигна много, порастна…треньорът Любо Минчев успя да научи момчетата да не се страхуват от нито един съперник и макар, че важните победи на няколко пъти им се изплъзваха в редовния сезон, онзи ден в Самоков те успяха. Сега остава по-трудното – да повторят успеха у дома. Но едва ли са предполагали, че ще бъдат толкова близко до топ 4. Остава да си повярват и да не прегорят. Рилецо ще излезе изправен до стената и ще бъде зъл съперник. Но точно днес варненци могат да покажат на цяла България колко са големи и … хладнокръвни.

Противно на казаното от Росен Барчовски след първия мач от серията, според мен напрежението трябва да е в гостите. Те са тези с големите амбиции, бюджет и … в ролята на фаворит. Ние просто можем да ги победим и изхвърлим от борбата. Без излишно напрежение – те има за какво да треперят.

И макар баскетболните аргументи привидно да са в полза на Рилски спортист – днес просто трябва да бъде денят на Черно море! Дано играчите усетят какво е публиката във Варна да е на твоя страна … както бе при победата над Ямбол например.

Хайде моряци!

2? 3? Поне 7?

Според мен петото място бе възможно най-лошият вариант в създалата се през последния месец ситуация. Участвахме в разпределението на 3-6 място и всяка друга позиция беше по-добра. Ще играем срещу възможно най-силния съперник и евентуален трети мач ще бъде в Самоков. Какво да очакваме?

Ако все пак трябва да съм оптимист, виждам два основни положителни момента :

1. Срешу Рилски Спортист вече сме печелили решителни битки там… за разлика от в Ямбол например

2. Ако все пак стигнем до мач за бронза срещу Ямбол, то ще имаме домакинско предимство…

Всичко е в сферата на теориите, да пожелаем късмет на момчетата в решителните битки и дано останат в играта до края на месец май.

През по-голямата част от мача играхме по-добре, но много непредизвикани грешки държаха двата тима близо в резултата. В края три тройки на Тихомир Желев пречупиха плевенчани. Много силно играха Сашо Янев и Ники Колев. Пламен Алексиев даде няколко умопомрачително точни асистенции, Симеон Михайлов също се включи много добре, а Станислав Цонков тушира един от реферите, след като той имаше неблагоразумието да му се изпречи на пътя в опита да спаси една излизащата от игрището топка. Макар леко зашеметен, съдията довърши мача.

Остават 5 мача до края на редовния сезон, ако отпишем тези с Лукойл и Левски трябва да се фокусираме върху гостуванията на Ямбол и Черноморец и домакинството срещу Балкан. Ключов изглежда сбълъска в Ямбол. Но по-важния въпрос е срещу кого искаме да играем на 1/4 финала. Дори да имаме домакинско предимство пак ще сме сочени за аутсайдери. По-скоро трябва да обмислим срещу кой имаме най-голям шанс да спечелим като гост в плейофите?

Рилски ги бихме преди седмица и ако вярваме на статистиката там ни очакват 3-4 поредни загуби. Пък и тяхната селекция е най-силна + нищо не им пречи да ни бият и във Варна. В Ямбол като идем и нещата не вървят, но пък тук можем да ги победим при пределна концентрация. Най-добър е шансът да отстраним Балкан – дори Бозов да се върне, едва ли ще е на нивото от преди травмата.

Според мен пътят ни до бронза минава през 1/4 финал с Балкан и епичен финал за 3-то място с Ямбол Черно море има много млад отбор и не е в позицията да си избира противници, но пък понякога е добре да си направиш сметката. Било то и без кръчмаря…

В последните мачове играят без желание…… Има причина за това, но на този етап не искам да казвам каква точно е тя“, сподели Симеон Варчев пред „Вестникът Позвънете“.

Определено е интригуващо какво искаше и не пожела да каже Варчев? Че момчетата толкова си могат? Че са се взели на сериозно? Че нямат търпение да свърши сезона и да си ходят…? Че има проблеми с парите?

Хубаво е като кажеш А, да кажеш и Б.

Разбира се винаги има вариант, това да е едно от онези изказвания с които иска да провокира юношите по начин, който само той умее и разбира.

Каквото и да говорим, Симеон Варчев е прав за основното – отборът не прогресира толкова бързо, колкото искаме и очакваме. Но пък не можем да отречем, че се държи мъжки! Макар че за последното не дават премии, точки и медали.

Ето и малко разсъждения на тема управлението на клубове, спортен маркетинг и бизнес

Баскетболните срещи трябва да се разминават с другите спортни събития в града – основно футболните мачове на Черно море и ако е възможно с волейбола. На тези мачове ходим толкова малко хора, че клубовете е добре поне малко да се постараят и да ни улеснят начинанията.

Днес обаче е взето грандиозно решение – изтеглят баскета с Черноморец в събота за 16 часа ….заради Левски-ЦСКА?!? Кому е нужно? Колко от баскет феновете във Варна се интересуват от този мач? И държат да го гледат?

Да не говорим, че в същото време ще се играе футболният мач Пирин – Черно море (от 15 часа). Доста хора бяха планирали да си следят футбола онлайн или по радиото и след това да се съберем на баскет. Сега половината ще предпочетат да си следят мача от вкъщи и ще пропуснат баскета.

Както и да го погледнем, опитали са се да бъдат гъвкави в доста неподходящ случай – хем са положени усилия, хем няма никакъв смисъл.

Само си представете, кога Локо Пд или Ботев  доброволно ще изместя свой мач, за да не се дублира с ЦСКА – Левски? Провинциално! Много провинциално!

Сега обаче идва часът на истината!

Домакинства на Черноморец и Ямбол, гостувания в Самоков и Ботевград и отново у дома с Плевен. Тези 5 мача ще предопределят позициите и целите на Черно море преди плейофите. Можем ли да мечтаем за 4 победи? Или ще бъдем доволни и на 3 успеха?

След това има мачове с Левски и Лукойл, които да кажем ще са като спаринг и ако все още сме в борбата идва финалната серия – гостуване на Черноморец и Ямбол и домакинство на Балкан.

Реално погледнато имаме шанс да влезем в четворката, а ако  Ботевград продължат да са така неубедителни без Бозов, дори и в топ 3.

Факт е обаче, че Рилски спортист е най-стабилният отбор от всички претенденти за бронза. Ямбол са най-уверени (единствените, които до сега успях да бият Левски). Балкан натрупаха преднина в началото и са трудни за догонване.

Спартак Плевен и Черноморец изглеждат далеч зад нас, но ако ни изненадат в директните мачове лесно ще ни настигнат.

Сега е момента играчите на Черно море да защитят добрите думи и високите очаквания, с които специалистите не спират да ги ласкаят. Дали ще се вкопчат в борбата за бронза или ще отстояват неутралното и скучно шесто място.

Всъщност, единственото с което могат да се докажат е победи в тежките и равносотйни мачове. Сега вече към тях има очаквания и ще им е още по-трудно. Но пък и успехите ще са по-сладки.

- агитката на Левски скандира три пъти името на Тити Папазов, но никой в залата не видя той да реагира по някакъв начин

- за втори път Тити Папазов не коментира нищо след мач, но този път нямаше глупава пантомима – малко повече нерви имаше в пет от отсъжданията на съдиите Димитър Гологанов и Иван Маринов. Двамата бяха съдии и в предния Май в тяхно присъствие този сезон Черно море няма победа. На всички в залата им е ясно, че не е умишлено, толкова си могат

- нито те дваната, нито Искрен Манолов се решиха да свирят второ техническо на Арън Харпър. Вероятно това се дължи на страх, да не бъдат обвинени от Тити Папазов в:

а) расизъм (Харпър е цветнокож),

б) грешно разбран национализъм (Харпър е американец),

в) световен заговор (Харпър е звезда и в негово отсъствие отборът му изглежда доста объркан) – но въпреки всичко казано по-горе, скандали нямаше. Може би и защото Тити Папазов не присъстваше в залата

Сега сериозно вече:

- всички пишат „протоколен мач” – Черно море нито веднъж не е водил в резултата, като още в 8 минута разликата е 15 точки, а в края на мача достигна и 18 точки – въпреки преднината националът Бойко Младенов не бе пуснат в игра, а в 24 минута разликата бе само една точка, въпреки отсъствието му. Вероятно го пазят за финала или за финалите на Европейското

- за да падне толкова разликата, от началото на второто полувреме играчите на Черно море в 5 последователни атаки стреляха от „тройката” и бяха точки 4 пъти, а шестата стрелба в тази четвърт бе кош с нарушение. Интересното в случая е, че през първото полувреме „моряците” не сполучиха в нито един от девет изстрела от зоната за три точки

- само един играч на Левски завърши с над 50% успешна стрелба от игра. Пи Ел, вкарвайки 9 от 11 изстрела. Без него и Арън Харпър, останалите играчи имат стрелба от игра 33%. Ако някой не знае – останалите играчи са чужденци и/или национали

- цяло второ полувреме „варненци” играха само и единствено „зона” и въпреки че в последната четвърт това не им донасяше нужния успех, те продължаваха. Може би добра тренировка, ако се случи да се срещнат на полуфинал в плейофите. Или за мача за Купата следващия месец.

- няма смисъл, но все пак – „сините” взеха 48 срещу 33 борби и вкараха 18 точки срещу 6 от „втори шанс”, т.е. след неуспешна първа стрелба е спечелена борбата в нападение и е вкаран кош. Разбирачи твърдят, че това се дължало на факта, че килограмите на Пи Ел, Торо и Чековски взети заедно са повече от килограмите на петицата на Черно море. Може би и плюс две резерви.

- само веднъж бяха отсъдени 3 секунди, но и Торо и Чековски този път не си пиеха кафето в полето за 3 секунди – Тони Дечев, старши-треньор в отсъствието на Тити, не взе нито едно прекъсване в този мач. Пропуснаха зрителите да видят прекъсване в края на мача при 16 точки и бурно ръкомахане и подскачане

- въпреки това в последната атака, за разлика от възприетата от много време „дженталментска” тактика: да не се атакува, ако няма смисъл, зрителите видяха друго – Кроу се бавеше, но Чековски не се стърпя и стреля със сирената от зоната за три точки. Той отново не сполучи (за четвърти път този мач) и единствената му тройка в този двубой бе от съвестно съборени трима играчи на „моряците” в хода на двубоя (за радост не наведнъж)

Ще спра до тук, че ще започвам да се отклонявам от фактите и ще минавам към коментари. Ако някои иска да гледа развитието по точки, да погледне спортните сайтове. А ако иска да види статистика от мача, за да види стрелбата на „проекто-националите” на Черно море, има я качена, където трябва.

С две думи: играчите на Черно море могат, ако има ден, но пък и така не ми изглеждат по-зле от националите на Левски.

Димитър Георгиев, лаик и събирач на факти

Играта? Грешките? Резултатите?

Вероятно от всичко по малко, но някак неизбежно идват сравненията  с победата над Балкан и предишното домакинство на Рилски Спортист.

Развоят на мача тази вечер бе горе-долу по сценария от предната събота. Само дето Рилецо са по-корав отбор, имат по-дълга пейка с по-опитни играчи и … имаха малко късмет в решителните моменти.

Сравнения с предния мач срещу Рилецо са по-трудни. Същият сюжет, но по-драматичен сценарий. Пак играхме само през половината време от мача. Но този път силното полувреме остана за десерт, та чак минута преди края мачът можеше да се реши от един изстрел на Пламен Алексиев.

Най-хубавото в случая е, че момчетата успяха да се вдигнат след като падаха с около 25 точки разлика. Вярно, че и гостите се отпуснаха – но това не ни интересува. Няма как да бием всеки път, след като имаме да връщаме 20 точки пасив…

Какво липсва на отбора – това е любимия въпрос на феновете напоследък. Всеки си има теория и обяснение какво трябва да се случи. Моето обяснение е, че често ни липсва черноработник. Някой, който незабелязано да вкарва 15-20 точки през първите три части. От време на време това е Симеон Илиев, но е непостоянен. Все пак въпросният точконосител обикновено е център, висок над 205 см и тежащ достатъчно, за да се чувства комфортно под коша.

Явно имаме много кандидати за славата, които дори малко хазартно обичат да вземат нещата в свои ръце в решителните моменти. Днес типичен пример за това беше Тихомир Желев. Васко Кьосев също обича да го прави. Това е хубавото и различното от последните сезони, когато набедените лидери обикновено се скриваха в решителни моменти.

Завърналият се след контузия Сашо Янев бе много полезен (остана на 1 борба от дабъл-дабъл). Но често му липсваше подкрепа. Ники Колев се стара нямаше особени шансове срещу мощните центрове (3 броя) на гостите. Касабов, Борисов и Михайлов също не успяха да помогнат особено.

Станислав Цонков обаче бе човекът, който заслужава повече внимание днес. Агресивната му игра през третата част бе основна причина да се върнем в мача. Може би трябваше да се появи на терена още през първите 10 минути, когато „моряците“ бяха като боксова круша на игрището.

Иначе ако гледаме статистиката се потвърждава нещо, което се забелязв и без да си баскетболен анализатор. Черно море игра по-добре, но Рилецо стреляше по-точно. А баскетболът е основно игра за добри стрелци.

Черно море направи по-малко грешки (11 срещу 19 за гостите). Дори взе и повече борби (32-23). Но стрелбата на играчите от Самоков бе болезнено точна – 50% от тройката и над 75% от средно разстояние. За нас съответн 30% и 56%.

Да се върнем на първия въпрос – дали отборът израства? Да. Но! Все още няма сили да изиграе 40 минути на един дъх, без колосални спадове и шокиращи поредици от точки за съперника. А докато не се появи тази стабилност ще се боричкаме с Ямбол за петото място.

Май се повтарям – няма как всеки път да започваш да играеш от -20 …

За началния час на мача, празните трибуни и предстоящия турнир за Купата на България писах малко по-рано днес.