Подготовката на Черно море приключва, селекция нямаше, контролите основно срещу отбори от нашата черга…
Дни преди първото домакинство от шампионатът срещу Рилски спортист можем да направим кратка равносметка на свършеното и да подредим очакванията си.
Да започнем с оптимистичното:
1. Взехме нов треньор
Любо Минчев със сигурност е респектираща фигура. Дано успее да създаде нещо добро. За сега имаме повече пожелания, отколкото реален поглед върху работата му.
2. Запазихме основните си млади играчи
Още в края на предния сезон беше ясно, че най-доброто в селекцията ни би било да не бъдат продадени Янев, Кьосев или Тихомир Желев. Хубаво е че остават при нас, дано покажат, че могат да носят победи.
3. Този път тръгваме без гръмки очаквания за титли, купи и медали.
Това със сигурност не се харесва на публиката, но пък състезателите трябва да са психически освободени.
Май до тук с положителното.
Какво ни притеснява?
1.Селекцията
Всички тимове, без Плевен, направиха крачка напред със селекцията…изоставаме явно и това със сигурност ще се отрази върху резултатите.
2. Целите
Според изявленията на ръководството в следващите няколко месеца се очертава едно безцелно топане на топката. Нямаме ресурси за медали, а искаме да създадем „4 национали“?!?!? Всъщност, ако имаме 4 национали, би трябвало да се борим поне за медали, нали?
Пак според изявления на ръководството – основната цел на Черно море този сезон е да обиграва младите си таланти, които да са полезни на българския баскетбол. Цитираме Симеон Варчев :
„Целта ни е да утвърдим младите състезатели и те да станат добри майстори“,
и още по-трогателното:
„Най-добър резултат има, когато има сплав между млади и опитни състезатели. „
… само че този сезон ще пропуснем частта с опитните
3.Дали царят е гол?
През последните сезони имаше хора, които твърдяха че не идват в залата, защото това не е тяхното Черно море. Някои заради Даниел Димитров, други заради Симеон Ценов, трети заради чужденците… Сега са само наши момчета. Дали залата ще е пълна всеки мач? Надали! Този сезон може да се докаже една доста неприятна теория, че Варна не е чак толкова баскетбоолен град – просто публиката върви след победителите…а ние отдавна не сме били победители…
Елементарната сметка. Ако запишем повече от 8 победи в шампионата с този състав трябва да го броим за успех.
Ако залата се напълни поне 8 пъти през сезона, ще бъде успех.
Ако баскетболистите си повярват и играят най-надъхания и агресивен баскетбол в България, горните две ще се случат и ще можем да отчетем сезонът за успешен още преди плейофите.
Ще се видим в залата
Ще се радвам да споделите своите очаквания за първенството.