БК Черно море Варна

Победата в Плевен определено можем да я броим за „прилив“. Сега обаче сме домакини на Левски и знаем, че ще е изключително трудно да спечелим. На пресконференцията днес клубът демонстрира умерен оптимизъм, който надявам се ще прерастне до еуфория на трибуните преди началото на мача (би било чудесно и след края).

Иначе е ясно, ще има 20-30 фена на Левски, които идват да се порадват на сигурена победа и да попеят докато няма футболни мачове. Предния път им се получи, дано този път да усетят цялата възможна враждебност на варненската публика.

Знаем, че цветнокожите играчи на Левски ще направят разликата, знаем че ще гледаме безпомощно ПиЕл, докато се умори, знаем че най-много ще се дразним на тройките на Асен…

Обаче Събота, 17.30, Спортна зала

Ние ще бъдем там. Ще подкрепим Черно море с каквото можем и вярвам с малко спортно щастие и много усилия ще победим. Това е един от тези мачове, преди който най-глупавото нещо е да не вярваш.

Левски не са чак толкова черни

Най-смисленият въпрос, който ми дойде на ум, докато си анализирах загубата от Рилски спортист бе – на база на какво може да се прецени дали отборът на Черно море върви напред или не. Кое е критерият?

Играта? Грешките? Резултатите?

Вероятно от всичко по малко, но някак неизбежно идват сравненията  с победата над Балкан и предишното домакинство на Рилски Спортист.

Развоят на мача тази вечер бе горе-долу по сценария от предната събота. Само дето Рилецо са по-корав отбор, имат по-дълга пейка с по-опитни играчи и … имаха малко късмет в решителните моменти.

Сравнения с предния мач срещу Рилецо са по-трудни. Същият сюжет, но по-драматичен сценарий. Пак играхме само през половината време от мача. Но този път силното полувреме остана за десерт, та чак минута преди края мачът можеше да се реши от един изстрел на Пламен Алексиев.

Най-хубавото в случая е, че момчетата успяха да се вдигнат след като падаха с около 25 точки разлика. Вярно, че и гостите се отпуснаха – но това не ни интересува. Няма как да бием всеки път, след като имаме да връщаме 20 точки пасив…

Какво липсва на отбора – това е любимия въпрос на феновете напоследък. Всеки си има теория и обяснение какво трябва да се случи. Моето обяснение е, че често ни липсва черноработник. Някой, който незабелязано да вкарва 15-20 точки през първите три части. От време на време това е Симеон Илиев, но е непостоянен. Все пак въпросният точконосител обикновено е център, висок над 205 см и тежащ достатъчно, за да се чувства комфортно под коша.

Явно имаме много кандидати за славата, които дори малко хазартно обичат да вземат нещата в свои ръце в решителните моменти. Днес типичен пример за това беше Тихомир Желев. Васко Кьосев също обича да го прави. Това е хубавото и различното от последните сезони, когато набедените лидери обикновено се скриваха в решителни моменти.

Завърналият се след контузия Сашо Янев бе много полезен (остана на 1 борба от дабъл-дабъл). Но често му липсваше подкрепа. Ники Колев се стара нямаше особени шансове срещу мощните центрове (3 броя) на гостите. Касабов, Борисов и Михайлов също не успяха да помогнат особено.

Станислав Цонков обаче бе човекът, който заслужава повече внимание днес. Агресивната му игра през третата част бе основна причина да се върнем в мача. Може би трябваше да се появи на терена още през първите 10 минути, когато „моряците“ бяха като боксова круша на игрището.

Иначе ако гледаме статистиката се потвърждава нещо, което се забелязв и без да си баскетболен анализатор. Черно море игра по-добре, но Рилецо стреляше по-точно. А баскетболът е основно игра за добри стрелци.

Черно море направи по-малко грешки (11 срещу 19 за гостите). Дори взе и повече борби (32-23). Но стрелбата на играчите от Самоков бе болезнено точна – 50% от тройката и над 75% от средно разстояние. За нас съответн 30% и 56%.

Да се върнем на първия въпрос – дали отборът израства? Да. Но! Все още няма сили да изиграе 40 минути на един дъх, без колосални спадове и шокиращи поредици от точки за съперника. А докато не се появи тази стабилност ще се боричкаме с Ямбол за петото място.

Май се повтарям – няма как всеки път да започваш да играеш от -20 …

За началния час на мача, празните трибуни и предстоящия турнир за Купата на България писах малко по-рано днес.

С младежка небрежност Черно море победи Балкан във Варна. Колкото и клиширано да звучи, „моряците“ изграждат своя облик с всеки мач. И това което се получава е доста интересно. Става традиция последните минути на мачовете във Варна да са трилър с елементи на драма. За сега преобладават хепи ендите, което е чудесна предпоставка за поредната прекрасна събота вечер.

Днес баскетболистите на Любо Минчев започнаха добре, вкараха 3 тройки и поведоха с 13:6. След това решиха да си починат и получиха 15 безответни точки. След това мачът се завърза, гостите бяха по-ориентирани и до почивката поведоха с 13 точки разлика.

Второто полувреме започна ударно за варненци и набързо разликата падна до 5 точки, но  Балкан успяха да се свестят и след един тайм аут отново си върнаха двуцифрената преднина. В края на третата част все пак разликата бе само 7 точки.

Последните 10 минути бяха доста емоционални. До средата на частта успяхме да изравним, след това Балкан имаше 1-2 опита да се върне в мача, но „моряците“ бяха железни. Срещата завърши с четири поредни успешни наказателни удара на Ники Колев и 77:72 за Черно море.

Като цяло много грешки – общо 30 за двата отбора. Гостите направиха малко повече и загубиха. Глупостите на съдийската тройка няма да ги коментирам.

През първата част компактнта и добре въоражена (знамена, мегафони и тъпани) агитка на Балкан се чувстваше доста уютно в нашата зала и балканските песни преобладаваха. Добре че след почивката варненските ултраси се посъбраха и създадоха нужната за драматичния успех атмосфера на трибуните.

Отсъствието на Сашо Янев се усещаше най-вече под коша, където Крум Дойчинов и Георги Давидов бяха твърде убедителни до почивката. След това Черно море показа доста задружна игра в защита и пречупи ботевградчани.

Трудно е да преценя дали Васко Кьосев реши мача или Ники Колев, или някой друг. Всички дадоха нужното за успеха. Тихомир Желев, Симеон Илиев, Пламен Алексиев и Ивайло Касабов имаха решителни отигравания. За мен лично приятната изненада беше Милчо Борисов. Дано в следващите мачове имаме възможност да го гледаме по-често и по за дълго.

Иначе победата над Балкан Ботевград беше трудна, ценна за самочувствието и със сигурност ни вкарва в борбата за място в топ 4 на първенството. За сега варненци не са натоварени с никакви очаквания и играят супер освободено в решителните моменти. Дано запазят тази лекота и хладнокръвие и в по-тежките битки.

Пък скоро може да започнем да мечтаем и за медали

Само да отбележя:

Преди гостуването в Ямбол – Симеон Варчев се изказа малко пресилено

Ето и разказ от зала Диана и „невероятната“ атмосфера там. Жалко само, че загубихме.

Прогнозата ми за краен резултат в срещата Черно море – Спартак беше 110 – 105, получи се 112:105

Супер мач и драматична победа за „моряците“. На полувремето изглеждаше, че ще бием закономерно, 3 минути преди края ситуацията ни се струваше неспасяема…..и победа с продължение.

И двата отбора направиха много грешки, резултатът говори за старанието в защита, имаше невероятни отигравания като тройката от центъра на Касабов със сирената, които обаче се редуваха с безумни пропуски под кошовете.

Най-важното е, че отборът не се предаде след като губеше с 9 точки в края, момчетата показаха концентрация и най-вече характер. И спечелиха загубен мач!

Браво!

„От 21 до 31 юли във Варна ще се проведе Европейско първенство по баскетбол.”

Много ми се искаше да започна с гръмко изречение, тъй като тази информация я няма или някъде е скрита доста добре между по-важните новини, като: кой колко се е напил, къде е катастрофирал, кой с коя спал и други подобни. Всъщност това първенство новина ли е и заслужава ли внимание?

0. Когато избраха Коста Илиев за спортен директор на ФИБА-Европа, един сериозен баскетболен деятел се пошегува „сега трябва всяка година да има по едно първенство в България”. Е, всяка година няма, но през година има.
1. Стана дума вече – първенството е по баскетбол
2. Първенството е за 18-годишни момчета, т.нар. юноши
3. Това е Дивизия Б

През последните години си спомням за две първества, които са се провели във Варна – през 1998 година и 2005 година. През първото тук бяха играчи, които в момента са най-актуалните европейски звезди. Като се почне от почти всички испанци (спечелили после Световно и Европейско първенство) начело с Пау Гасол, Хуан Карлос Наваро, Фелипе Рейес и други. Да се мине през други играчи като Тони Паркър, Андрей Кириленко, Арвидас Мачияускас, Робертас Явтокас, Сани Бечирович, Бойко Младенов (естествено) и наистина много други добри играчи.

Сега не очаквайте подобни имена. През 2005 година пак бе Дивизия Б. Но в основата на отбора бяха петима от школата на Черно море. При това бяха основата на отбор, който успя да спечели първото място. Този път няма да има сериозно варненско присъствие в състава, ако въобще има. Всъщност последното не ги вълнува сериозните национални медии.

Защо да не е новина и да не заслужава внимание?

0. При липсата на сериозни стимули подрастващите да спортуват, липсата на финанси, липсата на бази и още 20 важни липси за развитието на таланти, трябва да се обръща внимание на подрастващите
1. Тези юноши са наистина добри. Заради формулата на първенствата явно до края на кариерата им при подрастващите ще се специализират във вдигане отбора в горната дивизия. През 2008 година го направиха при 16-годишните. Миналата пет от тях натрупаха опит в Дивизия А на 18-годишните.
2. Реванш. Добра подготовка ще е да успеят да постигнат това, което тази година избяга на мъжете до 20 години. В състава на „батковците“ бяха шестима от варненската школа.
3. Традиции – на първенството през 1998 години България се нареди пред Литва, Франция, Турция и Италия. Да изреждам ли пак какви имена имаха или какви успехи имаха и имат? През 2005 година българите станаха първи.
Всъщност май нито една точка не е достойна за подкрепа на каузата „важна новина”.

Надявам се останалите наистина да отидат до залата и да подкрепят „лъвчетата”. Те ще се нуждаят от подкрепя и наистина я заслужават.
И не забравяйте – най-добре си търсите новините по източниците, а не разчитайте на сериозните медии. А, да – и треньор на 18-годишните е Любо Минчев.

Димитър Георгиев

Винаги става така. Когато отбор като Ямбол реши, че идва за рутинна победа във Варна – изяжда шамарите.

Днес „моряците“ бяха феноменални – поне в първите 25 минути. След това бяха само добри

Даже подходиха супер аристократично и вместо да вкарат 100 точки и да вдигнат разликата над 30 т., те предпочитаха да си подават и да изчакат края на мача.

На трибуните се представихме добре – създаде се атмосфера, а и мачът предразполагаше

Надявам се феновете на Ямбол са се почувствали достатъчно глупаво заради собственото си комплексарско поведение.

Следва гостуване в Ботевград. Едва ли някой се е надявал на такъв старт на шампион – победи срещу всички отбори от „нашата черга“, макар че и Черноморец и Ямбол се гласят, че се борят з първата четворка!

Браво на момчетата и дано не се възгордеят много от днешния успех

Малко мъдри разМисли от Димитър Георгиев

- Хайде да ходим следобед на мач!
- Какъв мач? Няма ли да гледаме по телевизията футбола?
- Един приятел сега ми пише и ме навива да ходим на баскет да гледаме нашите, че щели тук да гостуват.
- Ще спечелят ли?
- Момент да пиитам. Хммм, нямали никакъв шанс…
- Е, какво да правя тогава на мач? А и аз баскет не харесвам. Виж, волейболче става. Ама баскет почти не съм гледал, не знам играчите ни, даже и не знам добре правилата…
- То и аз. Спомням си от преди само един висок американец, дето го бяха уж взели в национала, ама какво беше станало, не помня.
- Сещам се, ама как се казваше?
- Ще се сетя, ама май не играеше при нас… я, чакай малко. Приятелят сега ми писа, че се бил пошегувал. Нашите били много силни, а тея от Черно море този сезон играели само с малки. Щели сме да ги смачкаме.
- Ооо, супер! Ами давай да ходим да им покажем какво е съпорт, а и имам нов татус да показвам…

Горе-долу така звучаха думите в главата ми. Бях гледал първия мач и по време на някоя от почивките се огледах. Голяма и хубава зала. И много празна. В моя сектор си знам всички по лице, а доста и по име. Който се появи, всеки му казва здрасти, тъй като може да се каже, че сме познати. А какво ли да кажа на хилядите празни места зад гърба ми?

Как ли се стигна до това да се играе баскетбол в празна зала? Преди малко повече от 10 години нямаше места в тази зала. Нямаше апатия, а ужасен шум, който пречеше да си чуеш собствените мисли. Толкова отдавна ли беше? Толкова ли бързо всичко се променя?

Не би ли трябвало да има много хора и сега и да подкрепят отбора си? Ето – местни момчета, израстнали в школата, а не някакви си наемници, мислещи само само за пари. Млади хора, борещи се да се докажат. Готови да провалят някоя атака, само за да направят нещо атрактивно. Възможност да гледаме поредната холивудска приказка, как Давид надиграва някой Голиат, например напомпаните с чужденци и национали Лукойл Академик и Левски.

Истината е, че хората подкрепят само Победителите. Ходят в зала, стадион или другаде, само за да гледат Победи. А, да – и да пеят за Победа, и самооо Победаааа. Обяснение, че се чувстват част от успеха и други такива. Добре, де – ама ако си истински фен (почитател) на отбора, на баскетбола. Много е лесно, когато отборът печели да си в залата и после да разправяш как си бил като са дигнали Купата. А през останалото време? Да, на никой не му е приятно да гледа загуби. И хич не е приятно да те лъжат, че за да се даде път на младите не е привлечен нито един играч.

Спомням си преди 15 години, когато навлязоха едно много талантливо поколение. Но покрай тях бяха Шишков, Костов, Пангаров, Натов, Велчев и други. И имаше успехи, публика, а младите играчи израстнаха. Титли, Купи, шампанско, шампионски шесни и снимки за спомени. После нова вълна от талантливи играчи имаше преди няколко години. Вярно, нямаше титли и купи. Нямаше и такива имена, но пък бе приятно да се види 15-годишният Владимир Маринов как получава наставления от 3 пъти по-стария Шишков. А и беше по-лесно с един Саша Топчов, че и после със Саша Боич.

Имаше победи, имаше и приятни изненади. А сега някакви си играчи като Иван Лилов почват да показват мускули и пренебрежително отношение във Варна. Певецът-танцьор познат още като най-добър треньор за предната година даже не му се наложи да си показва ниската култура в мача във Варна…

Наистина ли няма пари за един център? Че нали името на отбора не е само Черно море? Преди това има някаква дума, която е изписана по всякакви реклами по пода и пана. А колко отбора имат толкова сериозен Генерален спонсор. Къде са парите от този спонсор? Да, криза е и първо трябва да се обръща внимание на школата. Особенно такава школа. Но за един свестен център наистина ли няма място? И за някакъв по-опитен играч? Някой, който да ги поведе в труден момент и да зачерви някой врат, за да предотврати поредната глупост.

Съмнявам се, че господин Варчев не е наясно, че покрай по-опитни играчи младите ще израстнат. Треньорският тандем е страхотен, но за да дава изява в определен момент на терена са едновременно три гарда, центрове играят младежи, чиято позиция си е «тежко крило», а «тежки крила» са крила, които последното, което може да се каже за тях е «тежки». Е, бъдещите звезди понякога наистина го раздават «тежко» и почвам да се чудя, къде са тези 3-4 национала. Не че в национала има толкова много таланти, но нали всичко било 99% труд.

Ако се търсят някакви други причини за липсата на хора в залата, ще се постарая малко да ги измисля:

- ниско ниво на баскетбола
- наличието на много забавления (барчета, гаджета и т.н.)
- забрана да се пуши в залата
- компютри – гледаш си статистика, гледаш си го по телевизията, ако се постараят и специален радиоканал ще направят
- вече е есен, нищо че навън е топло като лято, а в Спортна зала не е било никога минус 15 градуса
- залата далеч, нищо че мачовете се играят по-раничко. И то в почивен ден.
- не си харесвам играч. Преди беше Ванко Друмев, после Юли Радионов, дойде времето на Елвиса. Сега все чувам разни тинейджърки «пуснете Васкоооо, хайде Васкооо, браво Васкооо». И никога само един не е привличал вниманието.
- скъп билет. Това 3 лева си е сериозен разход. Почти кутия цигари, ама почти. А за толкова пари мога да седна на централно място с гадже, с което всички да ме видят. Всички, които не ходят в залата.
- липса на интрига в шампионата, първите се знаят. Знаят се, ама не е ли приятно да се победят. А не виждам чак толкова голяма класа в отборите, които даже играят в Балканската лига, нито пък в тези, които са след тях в класирането.

Свършиха ми идеите. Остава ми само надеждата: много таланти, страхотни треньори, човек в ръководството, който е наясно с всичко в баскетбола, някакво мъгливо обещание за зимни трансфери. Надежда, че няма да видя как Черно море пада на незапомненото седмо място в собствената си зала, сред стотина фена, които вяло пляскат, колкото да събудят останалите петдесет, които са заспали по време на мач. До тогава ще гледаме загуби с по 30 точки от някакви си отбори, които въпреки че гостуват, пак имат по-голяма подкрепа.

p.s. Всъщност виждам нови лица в моя сектор. Загряват втората четвърт и на полувремето показват огромно старание.

Паднахме от Левски – очаквано. Но играхме добре. Държахме се в мача почти през цялото време и резултатът дори е по-приемлив от този с Рилецо преди две седмици.

Проблемът обаче бе на трибуната, където 30 фена на Левски надвикаха цялата зала Конгресна – то не беше голям подвиг, като се има предвид апатията по трибуните в последно време. Тя пък е до  някъде обяснима…но това е доста дълга и деликатна тема.

Загубихме с 14 точки разлика, Тихомир Желев и Ники Колев бяха най-добри за Черно море. Левски разчиташе основно на чужденците си. През третата част се доближихме на 2 точки разлика, но няколко тройки на Левски убиха интригата.

Следващата седмица сме домакини на Лукойл.

Отборът на Патрика е имал фотосесия – всички гледат много лошо. Явно и тази година сме готови за битка!

Галерия във Facebook