БК Черно море Варна

Кучетата си лаят, плейофите си вървят. Днес започнаха полуфиналите, а в медийното пространство още отеква пукота от драмата в Самоков.

Първо Симеон Варчев излезе пред медиите с характерната си тирада. Обясни за видовете победи, за спортсменството, морално-волевите качества на съдиите и т.н. Каза си болката с три дни закъснение. Без особено значение за бъдещето, но все пак на място.

След това пък БФБ излезе с решение за „публично порицание“ на Асен Христов за това, че казал „……., но аз с българския баскетбол, в това му качество, приключих”. Явно федерацията се е засегнала, защото възприема себе си като баскетболът в това му качество. Т.е. те са баскетболът и баскетболът е … те

Разни комисии, разни глупости…творят хората. Вместо да се замислят, защото с идиотските си решения гонят спонсорите от този спорт, те порицават…публично Жалка история.

В края на сезона имаме повече въпроси, отколкото в началото му…и това май не е добре. През октомври се чудехме какво ни чака с тази детско-юношестка формация, сега не се знае как ще задържим момчетата в клуба. Това всъщност е хубавo. Отборът израстна пред очите ни и основните похвали са за треньорите Любо Минчев и Петко Делев.

Никой не ни слагаше в сметките, а бяхме на 2 секунди от 1/2 финал и евентуално брознов медал. Нещата не се случиха в наша полза, но няма смисъл да правим анализи и напречни разрези на последните минути от мача в Самоков.

Лошото е, че с изказванията на Асен Христов снощи пак влизаме в позабравения омагьосън кръг на търсенето на спонсор…дано се окаже, че думите на г-н Христов са били само плод на емоция…но не ми се вярва. Без пари тези неща не стават

Апетити от другите отбори към нашите играчи не липсват (както обикновено). А и никой не може да спре талантливите баскетболисти да търсят своето развитие. Освен чувството за несправедливост след серията с Рилски спортист и поставянето на по-високи цели пред клуба. Не знам дали това ще е достатъчно, но със сигурност е необходимо условие за по-доброто ни представяне след година.

Баскетболистите на Черно море се нуждаят от по-голяма мечта, за да останат във Варна.

Ако клубът не им я осигури – това беше всичко приятели!

Каквото и да стане от тук на сетне – БЛАГОДАРИМ!

НИЕ ОБИЧАМЕ ЧЕРНО МОРЕ  – ОБИЧАЙТЕ ГО И ВИЕ!

Вицепрезидентът на Черно море Симеон Варчев изнесе детайли относно избора на Любо Минчев за старши треньор на „моряците“. Пред gong.bg той обясни, че „досега“ до Светослав Пешич е сред главните предимства на Минчев пред останалите обсъждани кандидатури. Този му опит трябва да помогне в изграждането на младите ни играчи.

Важно е да се подчертае, че Варчев и Асен Христов обещават пълно доверие към новия треньор и работата му няма да бъде поставена под съмнение след първите неприятни резултати. Съвсем логично младият треньор е изразил опасения по този въпрос, защото треньорството в българския баскетбол (и спорт) далеч не е най-спокойната и сигурна професия.

Въпрос на време е да се реши дали ще се привличат млади български състезатели и чуждестранен център или ще се рзчита само на варненски момчета. В този ред на мисли е странно, защо ще търсим център, след като имахме Крум Дойчинов (може би най-добрия млад БГ център)?

И като стана дума за Дойчинов – той вече е част от тима на Балкан Ботевград. Даже днес е публикувано негово интервю в което казва, че зеленият екип (на Балкан) е задължаващ. Интересното е, че докато бе във Варна Крум Дойчинов не спираше да демонстрира любовта си към ЦСКА…а сега стана много предан на „зелената“ идея от Ботевград.

Да му пожелаем успех:)

На първата официална пресконференция на Евроинс Черно море за сезона, президентът Асен Христов обяви, че вярва в златното бъдеще на клуба. Според него Варна е единственото място в България, където може да се състои мач от Евролигата. До три години Черно море може да попадне в този турнир, ако развие правилно своите талантливи юноши и десетина варненски компании се включат в издръжката на клуба, обясни Христов.

Дали след три години ще играем в Евролигата ще покаже единствено времето, за сега на преден план за целите и селекцията за настоящия сезон. ОКаза се вярна информацията, че Радионов и Пламен Алексиев са освободени. От миналогодишните чужденци с шанс да остане е само Атила Сантош.

Новите играчи все още са в процес на откриване. Целта през сезона е 1/2 финал в шампионата и за купата на България.

В следствие на кризата, бюджетът е свит с около 40%. Това е хубаво за юношите, които ще получават повече време за изява. Дано са готови и са възползват от възможността.

По принцип не е възпитано да се самоизтъкваш и да говориш за своята незаменимост. За това и няма да отговорим на предизвикателството, което г-н Варчев ни отправи чрез медиите

.

Все пак сме длъжни да кажем няколко неща, тъй като това може и да е последният пост в сайта.

Защо Евроинс Черно море има уеб сайт?

Черно море е един от първите баскет клубове у нас, който се появи в мрежата. Това се случи единствено благодарение на феновете преди около 10 години. Така бе до лятото на 2008 г., когато ръководството в лицето на г-н Асен Христов се съгласи да инвестира в изгражадането на професионален уеб сайт. Този, който работи и в момента. Въпросът има още стотина отговора, но ще ги спестим.

Кой и защо се грижи за сайта?

Поддръжката на уеб сайта е дело изцяло на двама души. Денислав Георгиев и Пенчо Пенчев. Извършва се напълно безвъзмездно, за отразяване на представянето на тима се инвестира лично време, лични средства и лична техника. Единствената мотивация за екипа е любовта към баскетбола и Черно море Варна.

До кога ще има уеб сайт?

Това зависи изцяло от г-н Асен Христов. Той е човекът, който е платил физическото разработването на сайта. От него зависи, дали домейнът и хостингът ще бъдат продължени и кой ще създава съдържанието на сайта. Нямаме подписан договор или нещо подобно. Всичко е въпрос на добра воля. От наша страна за сега я има.

Какво ще стане ако няма уеб сайт?

Феновете ще имат един канал по-малко, от където да научават какво става в клуба. Спонсорите ще имат един канал по-малко, където да сложат рекламата си. Ръководството ще има един партньор по-малко. Медиите ще имат един източник на информация по-малко. Състезателите ще имат едно място по-малко за медийни изяви. ….общо взето земята ще продължи да се върти.

Защо задаваме въпроси?

След някои от най-апатичните мачове в историята на клуба си позволихме да задаваме въпроси. Защото, когато създаваш медиа – да, сайтът е медиа, трябва да задаваш въпроси. Не може само да величаеш и да хвалиш.

Нормално е, когато има въпроси да има и отговори. Нарича се комуникация. Изпращането на отворени писма не е комуникация. Това е монолог. Диктовка!

Защо некомпетентните ни критики са проблем?

Сещаме се за поне 5 отговора, но ще споменем само един. Интернет е независим медиен канал, който трудно може да се контролира. Хората от генерацията, която е свикнала да се държи бащински и наставнически с медиите трудно го приемат. И за това са склонни да ни обиждат. Защото не могат да разберат, че времето на диктовките свърши и сега сме в ерата на диалога.

Ние обичаме Черно море Варна!

Денислав Георгиев

Пенчо Пенчев

Ситуацията в Евроинс Черно море съвсем се заплете. След чудесният старт на новия треньор, последваха три възлови загуби – отпадане на 1/4 финалите в Балканската лига и турнира за купата на страната  и почти сигурно класиране на 4-5 място преди плейофите. Всичко това доста се разминава с начертаните от ръководството през октомви цели.

Сега подалият си два пъти през сезона оставката Даниел Димитро ще трябва отново да води тима…дали ще му провърви? Дали проблемите наистина са на треньорският мостик е много спорно, след като имаме най-силната селекция в страната, а цели четири тима са пред нас в класирането.

Кой и какво ще мотивира състезателите е най-важният въпрос. Видяхме, че с редовни плащания не се получи. Сега обявиха 50% санкция от заплатите – метод, който никога не работи.

Истината е, че за да върви напред Черно море се нуждае преди всичко от външен дразнител. А сегашните шефове и играчи не са хич агресивни. Няма съперник, състезател, ситуация която да ги подразни, стресне или ядоса.

Както казват старите хора, с такова спокойствие и непукизъм може да се живее и 100 години. Въпросът е дали Асен Христов ще има това търпение – едва ли.

А дали публиката ще го търпи – твърдо не.