БК Черно море Варна

Най-смисленият въпрос, който ми дойде на ум, докато си анализирах загубата от Рилски спортист бе – на база на какво може да се прецени дали отборът на Черно море върви напред или не. Кое е критерият?

Играта? Грешките? Резултатите?

Вероятно от всичко по малко, но някак неизбежно идват сравненията  с победата над Балкан и предишното домакинство на Рилски Спортист.

Развоят на мача тази вечер бе горе-долу по сценария от предната събота. Само дето Рилецо са по-корав отбор, имат по-дълга пейка с по-опитни играчи и … имаха малко късмет в решителните моменти.

Сравнения с предния мач срещу Рилецо са по-трудни. Същият сюжет, но по-драматичен сценарий. Пак играхме само през половината време от мача. Но този път силното полувреме остана за десерт, та чак минута преди края мачът можеше да се реши от един изстрел на Пламен Алексиев.

Най-хубавото в случая е, че момчетата успяха да се вдигнат след като падаха с около 25 точки разлика. Вярно, че и гостите се отпуснаха – но това не ни интересува. Няма как да бием всеки път, след като имаме да връщаме 20 точки пасив…

Какво липсва на отбора – това е любимия въпрос на феновете напоследък. Всеки си има теория и обяснение какво трябва да се случи. Моето обяснение е, че често ни липсва черноработник. Някой, който незабелязано да вкарва 15-20 точки през първите три части. От време на време това е Симеон Илиев, но е непостоянен. Все пак въпросният точконосител обикновено е център, висок над 205 см и тежащ достатъчно, за да се чувства комфортно под коша.

Явно имаме много кандидати за славата, които дори малко хазартно обичат да вземат нещата в свои ръце в решителните моменти. Днес типичен пример за това беше Тихомир Желев. Васко Кьосев също обича да го прави. Това е хубавото и различното от последните сезони, когато набедените лидери обикновено се скриваха в решителни моменти.

Завърналият се след контузия Сашо Янев бе много полезен (остана на 1 борба от дабъл-дабъл). Но често му липсваше подкрепа. Ники Колев се стара нямаше особени шансове срещу мощните центрове (3 броя) на гостите. Касабов, Борисов и Михайлов също не успяха да помогнат особено.

Станислав Цонков обаче бе човекът, който заслужава повече внимание днес. Агресивната му игра през третата част бе основна причина да се върнем в мача. Може би трябваше да се появи на терена още през първите 10 минути, когато „моряците“ бяха като боксова круша на игрището.

Иначе ако гледаме статистиката се потвърждава нещо, което се забелязв и без да си баскетболен анализатор. Черно море игра по-добре, но Рилецо стреляше по-точно. А баскетболът е основно игра за добри стрелци.

Черно море направи по-малко грешки (11 срещу 19 за гостите). Дори взе и повече борби (32-23). Но стрелбата на играчите от Самоков бе болезнено точна – 50% от тройката и над 75% от средно разстояние. За нас съответн 30% и 56%.

Да се върнем на първия въпрос – дали отборът израства? Да. Но! Все още няма сили да изиграе 40 минути на един дъх, без колосални спадове и шокиращи поредици от точки за съперника. А докато не се появи тази стабилност ще се боричкаме с Ямбол за петото място.

Май се повтарям – няма как всеки път да започваш да играеш от -20 …

За началния час на мача, празните трибуни и предстоящия турнир за Купата на България писах малко по-рано днес.

В средата на октомври започва баскетболния шампионат на България – мъже. Тимовете ще са същите, както и миналата година. Хубаво е, че въпреки кризата никой не се е отказъл.

Чакаме жребия на Черно море. Надявам се да започнем с дерби мач във Варна, за да има атмосфера

През август ще започне да се изяснява състава за новия сезон, контролите и т.н.

Та, обратното броене за баскетболните фенове във Варна започна.

Юношите до 18 г. ще се борят да останат в А група на Европейското първенство с Швеция, Украйна и Германия. Играят се по 2 мача всеки срещу всеки. Два отбора остават, два отпадат. Късмет на Любо Минчев, Ивайло Тодоров и целия отбор.

Младежите до 20 г.завършиха на четвърто място в Дивизия Б. След решителния мач с Австрия, срещата с Полша беше по-скоро протоколна. Все пак щеше да е хубаво да вземат медали… Хубавото за повечето от тях е, че вече са във ваканция

Александър Янев и БожидарАврамов обаче продължават безкрайния си баскетболен сезон с подготовка в мъжкия национален отбор.

Поредното прекрасно произведение на варненската баскетболна школа. Александър Янев вече има солиден опит с екипа на мъжкия отбор на Евроинс Черно море. Макар да е едва 18 годишен, Сашо стана известен на широката баскетболна публика преди повече от година. Тогава той се включи много силно в 1/2 финалната среща за купата на страната в Самоков срещу Левски. Допринесе много за победата и впечатли тогава новоназначения национален треньор Пини Гершон. Той даде специално интервю за www.chernomorebasket.com часове преди първия мач от финалната серия срещу Лукойл Академик.
Какви са шансовете на Евроинс Черно море във финалната серия?

След като еуфорията от мачовечте с Левски премина, тренираме на пълни обороти. Програмата е уточнена. В момента пътуваме за Правец, където имаме по една тренировка днес, утре и в петък преди мачовете. След това се прибираме във Варна. Отборът на Лукойл Академик е фаворит, но сме амбицирани за победа още в Правец, а защо не и две. След това серията се премества във Варна и всичко зависи от нас и нашата публика.

Очаквал ли е след отпадането от Балканската лига, че ще стигнем финал?

След отпадането ни за Балканската лига и Купата на България за нас оставаше да изпълним целта финал. Всички бяхме уверени, че ще го направим. С това класиране до голяма степен спасихме сезона. Разбрахме, че г-н Христов е останал изключително довоелн от представянето ни срещу Левски. Той не беше на мачовете ни с тях, но за финалите ще се постарае да бъде до отбора.

Какъв беше проблемът ти с Предраг Бадняревич?

Никога не съм имал пререкания и проблеми с него. По време на тренировките той изискваше от мен да се старая повече, което е нормално за всеки състезател. И аз го правех. Не ми е казвал защо не ме пуска в игра. Той искаше да бъда търпелив, да не се отчайвам и да тренирам здраво – несъмнено моят момент щеше да настъпи.

Какво не харесваш в играта си?

Мисля, че имам да напредвам много в играта си в защита и се старая много в тренировките именно в този аспект.

Какви са шансовете ти да бъдеш с Националния отбор в Полша?

В момента съм изцяло съсредоточен върху изявите си в Черно море. Незнам, дали ще бъда в състава. Не съм разговарял с никого, но мисля, че всичко е в моите ръце – ако заслужавам ще бъда повкан.

Мисли ли за чужбина?

Бих искал да изляза в чужбина и след сезона има шансове да го направя. Твърде рано е да се говори за това. Мога да кажа, че ако остана в България ще играя в Черно море.

С какво варненската школа превъзхожда останалите в страната?

Взехме три титли от три възможни в различните възрастови групи, а тази седмица ще станат четири от четири. Според мен всичко това се дължи на чудесната организация на школата ни. Всички момчета, които са в нея учат в Спортното училище и по този начин имат възможността да тренират по-интензивно и да са непрекъснато заедно – на това се дължи силната ни отборна игра – ние винаги сме заедно. Всички отбори са материално обезпечени и всички мислим единствено и само за баскетбол.

От кои български играчи се „учиш“?

Много харесвам играта на Хриси Димитров – винаги борбен, постоянен, лидер, който може да изпълнява всякакви функции на игрището.

В кой град ти е най-трудно да играеш?

Няма такъв – за мен има едно място, където обичам да играя – Варна, навсякъде другаде ми е едно и също. Когато в залата има повече публика се мотивирам повече и играя по-добре.

Кой съперник побеждаваш с най-голямо удоволствие?

Макар че Академик са най-големият дразнител в българският баскетбол в момента, за мен победите срещу Левски носят особено удоволствие. Радвам се, че успяхме да ги бием в три поредни мача.

Следиш ли български футбол?

Не, предпочитам баскетбола.