БК Черно море Варна

Днес от 17.30 по БНТ Сат ще можем да гледаме гостуването на „моряците“ в Самоков.

От една страна имаме да си връщаме за разгрома във Варна, от друга те са в ужасна серия….все предпоставки, че ще бъде много сложен за нас мач. Дано момчетата покажат характер.

Няма какво да анализираме и прогнозираме. Излизаме срещу Ямбол у дома в много здрав мач и се борим за победа. Опитът е на страната на гостите, ние разчитаме на … себе си.

Важно е да отбележим, че в залата ще има около 20-30 фена от Ямбол, които ще опитат  да подкрепят отбора си. От нас зависи дали ще ги респектираме навреме или Черно море ще се чувства като гост в собствената си зала.

Да се надяваме, че този път ще сме на ниво – отбор и публика. И ще започнем един чудесен уикенд от петък вечер.

Хайде, Моряци!

Малко мъдри разМисли от Димитър Георгиев

- Хайде да ходим следобед на мач!
- Какъв мач? Няма ли да гледаме по телевизията футбола?
- Един приятел сега ми пише и ме навива да ходим на баскет да гледаме нашите, че щели тук да гостуват.
- Ще спечелят ли?
- Момент да пиитам. Хммм, нямали никакъв шанс…
- Е, какво да правя тогава на мач? А и аз баскет не харесвам. Виж, волейболче става. Ама баскет почти не съм гледал, не знам играчите ни, даже и не знам добре правилата…
- То и аз. Спомням си от преди само един висок американец, дето го бяха уж взели в национала, ама какво беше станало, не помня.
- Сещам се, ама как се казваше?
- Ще се сетя, ама май не играеше при нас… я, чакай малко. Приятелят сега ми писа, че се бил пошегувал. Нашите били много силни, а тея от Черно море този сезон играели само с малки. Щели сме да ги смачкаме.
- Ооо, супер! Ами давай да ходим да им покажем какво е съпорт, а и имам нов татус да показвам…

Горе-долу така звучаха думите в главата ми. Бях гледал първия мач и по време на някоя от почивките се огледах. Голяма и хубава зала. И много празна. В моя сектор си знам всички по лице, а доста и по име. Който се появи, всеки му казва здрасти, тъй като може да се каже, че сме познати. А какво ли да кажа на хилядите празни места зад гърба ми?

Как ли се стигна до това да се играе баскетбол в празна зала? Преди малко повече от 10 години нямаше места в тази зала. Нямаше апатия, а ужасен шум, който пречеше да си чуеш собствените мисли. Толкова отдавна ли беше? Толкова ли бързо всичко се променя?

Не би ли трябвало да има много хора и сега и да подкрепят отбора си? Ето – местни момчета, израстнали в школата, а не някакви си наемници, мислещи само само за пари. Млади хора, борещи се да се докажат. Готови да провалят някоя атака, само за да направят нещо атрактивно. Възможност да гледаме поредната холивудска приказка, как Давид надиграва някой Голиат, например напомпаните с чужденци и национали Лукойл Академик и Левски.

Истината е, че хората подкрепят само Победителите. Ходят в зала, стадион или другаде, само за да гледат Победи. А, да – и да пеят за Победа, и самооо Победаааа. Обяснение, че се чувстват част от успеха и други такива. Добре, де – ама ако си истински фен (почитател) на отбора, на баскетбола. Много е лесно, когато отборът печели да си в залата и после да разправяш как си бил като са дигнали Купата. А през останалото време? Да, на никой не му е приятно да гледа загуби. И хич не е приятно да те лъжат, че за да се даде път на младите не е привлечен нито един играч.

Спомням си преди 15 години, когато навлязоха едно много талантливо поколение. Но покрай тях бяха Шишков, Костов, Пангаров, Натов, Велчев и други. И имаше успехи, публика, а младите играчи израстнаха. Титли, Купи, шампанско, шампионски шесни и снимки за спомени. После нова вълна от талантливи играчи имаше преди няколко години. Вярно, нямаше титли и купи. Нямаше и такива имена, но пък бе приятно да се види 15-годишният Владимир Маринов как получава наставления от 3 пъти по-стария Шишков. А и беше по-лесно с един Саша Топчов, че и после със Саша Боич.

Имаше победи, имаше и приятни изненади. А сега някакви си играчи като Иван Лилов почват да показват мускули и пренебрежително отношение във Варна. Певецът-танцьор познат още като най-добър треньор за предната година даже не му се наложи да си показва ниската култура в мача във Варна…

Наистина ли няма пари за един център? Че нали името на отбора не е само Черно море? Преди това има някаква дума, която е изписана по всякакви реклами по пода и пана. А колко отбора имат толкова сериозен Генерален спонсор. Къде са парите от този спонсор? Да, криза е и първо трябва да се обръща внимание на школата. Особенно такава школа. Но за един свестен център наистина ли няма място? И за някакъв по-опитен играч? Някой, който да ги поведе в труден момент и да зачерви някой врат, за да предотврати поредната глупост.

Съмнявам се, че господин Варчев не е наясно, че покрай по-опитни играчи младите ще израстнат. Треньорският тандем е страхотен, но за да дава изява в определен момент на терена са едновременно три гарда, центрове играят младежи, чиято позиция си е «тежко крило», а «тежки крила» са крила, които последното, което може да се каже за тях е «тежки». Е, бъдещите звезди понякога наистина го раздават «тежко» и почвам да се чудя, къде са тези 3-4 национала. Не че в национала има толкова много таланти, но нали всичко било 99% труд.

Ако се търсят някакви други причини за липсата на хора в залата, ще се постарая малко да ги измисля:

- ниско ниво на баскетбола
- наличието на много забавления (барчета, гаджета и т.н.)
- забрана да се пуши в залата
- компютри – гледаш си статистика, гледаш си го по телевизията, ако се постараят и специален радиоканал ще направят
- вече е есен, нищо че навън е топло като лято, а в Спортна зала не е било никога минус 15 градуса
- залата далеч, нищо че мачовете се играят по-раничко. И то в почивен ден.
- не си харесвам играч. Преди беше Ванко Друмев, после Юли Радионов, дойде времето на Елвиса. Сега все чувам разни тинейджърки «пуснете Васкоооо, хайде Васкооо, браво Васкооо». И никога само един не е привличал вниманието.
- скъп билет. Това 3 лева си е сериозен разход. Почти кутия цигари, ама почти. А за толкова пари мога да седна на централно място с гадже, с което всички да ме видят. Всички, които не ходят в залата.
- липса на интрига в шампионата, първите се знаят. Знаят се, ама не е ли приятно да се победят. А не виждам чак толкова голяма класа в отборите, които даже играят в Балканската лига, нито пък в тези, които са след тях в класирането.

Свършиха ми идеите. Остава ми само надеждата: много таланти, страхотни треньори, човек в ръководството, който е наясно с всичко в баскетбола, някакво мъгливо обещание за зимни трансфери. Надежда, че няма да видя как Черно море пада на незапомненото седмо място в собствената си зала, сред стотина фена, които вяло пляскат, колкото да събудят останалите петдесет, които са заспали по време на мач. До тогава ще гледаме загуби с по 30 точки от някакви си отбори, които въпреки че гостуват, пак имат по-голяма подкрепа.

p.s. Всъщност виждам нови лица в моя сектор. Загряват втората четвърт и на полувремето показват огромно старание.

1. Лукойл Академик 3 мача, 6 точки

2. Рилски спортист 3 мача, 5

3. Балкан 3 мача, 5

4. Левски 3 мача, 5

5. Ямбол 3 мача, 5

6. Евроинс Черно море 3 мача, 4

7. Черноморец 3 мача, 3

8. Спартак Плевен 3 мача, 3

Паднахме от Левски – очаквано. Но играхме добре. Държахме се в мача почти през цялото време и резултатът дори е по-приемлив от този с Рилецо преди две седмици.

Проблемът обаче бе на трибуната, където 30 фена на Левски надвикаха цялата зала Конгресна – то не беше голям подвиг, като се има предвид апатията по трибуните в последно време. Тя пък е до  някъде обяснима…но това е доста дълга и деликатна тема.

Загубихме с 14 точки разлика, Тихомир Желев и Ники Колев бяха най-добри за Черно море. Левски разчиташе основно на чужденците си. През третата част се доближихме на 2 точки разлика, но няколко тройки на Левски убиха интригата.

Следващата седмица сме домакини на Лукойл.

Къде на шега, къде съвсем на сериозно се съмнявахме, че Черно море ще спечели мач извън Варна. Ето, че моряците успяха от първия опит. Вярно, че срещу единствения друг отбор без поставена цел в първенството – Спартак Плевен. Но победата си е победа. 81:71.

Най-резултатен за Черно море беше Васил Кьосев със 17 точки, а Симеон Илиев добави 15 т. Илиев направи дабъл дабъл, завършвайки и с 15 борби. Тихомир Желев вкара 14 точки, а Сашо Янев – 12.

Следва домакинство срещу Левски. Дано има повечко хора в залата.

Старши треньорът на баскетболния „Евроинс-Черно море“ Любо Минчев даде добра оценка на своя отбор за представянето му в контролите в Гърция през уикенда. В събота варненци паднаха от отбора на ПАОК с 54:94 след силно първо полувреме, в което често водеха в резултата, а на почивката губеха с 37:38.

В неделя отборът на „моряците“, който е съставен на 95 процента от баскетболисти на по 19-21 години, отстъпи от втородивизионния „Катерини“ с 63:70. „Много съм доволен. Играхме срещу добри съперници. Особено ПАОК е достатъчно силен отбор със сериозна история и успехи.

През първото полувреме играхме като равни с тях. Бяхме добре както в защита, така и в нападение. През второто обаче се сринахме. Съперникът ни поведе рано с 10-ина точки и това ни обезвери. Допускахме елементарни грешки и затова се стигна до тази убедителна разлика. А и на ПАОК процентът им на стрелба бе много висок.

В отбора на втория ни съперник пък имаше много възрастни и опитни баскетболисти. Там отново загубихме, но давам добра оценка на моите играчи“, коментира пред „Народно дело“ наставникът Любо Минчев. Най-резултатен срещу „Катерини“ е бил Симеон Илиев със 17 точки. Минчев е доволен от старанието на своите баскетболисти и има надежди, че в бъдеще потенциалът им ще се вдига много. До началото на първенството, което е на 16 октомври (б.а. във Варна гостува „Рилски спортист“), „Черно море“ ще изиграе още четири контролни срещи. Те ще са в рамките на 7 дни. В сряда тимът гостува на „Черноморец“ (Бургас), в петък и събота пътува до Ямбол за два мача с едноименния клуб, а следващия вторник (12 октомври) „акулите“ връщат визитата във Варна.

Днес бе изтеглена програмата за новия баскетболен сезон. Вероятно ще търпи доста корекции, но все пак публикувам първоначалния й вид и последователността на мачовете на Черно море. Започваме с доста трудно домакинство на Рилски спортист

Кръг 1

16 октомври Евроинс Черно море – Рилски спортист    Христо Борисов

Кръг 2

23 октомври    Спартак Плевен – Евроинс Черно море    Балканстрой

Кръг 3

30 октомври     Евроинс Черно море – Левски    Христо Борисов

Кръг 4

6 ноември    Лукойл Академик – Евроинс Черно море    Спортен комплекс Правец

Кръг 5

13 ноември    Евроинс Черно море – Черноморец    Христо Борисов

Кръг 6

20 ноември Евроинс Черно море – Ямбол    Христо Борисов

Кръг 7

27 ноември Балкан – Евроинс Черно море    Балкан

Кръг 8

4 декември Рилски спортист – Евроинс Черно море    Арена Самоков

Кръг 9

11 декември Евроинс Черно море – Спартак Плевен    Христо Борисов

Кръг 10

18 декември Левски – Евроинс Черно море    Универсиада

Кръг 11

22 декември    Евроинс Черно море – Лукойл Академик    Христо Борисов

Кръг 12

29 декември Черноморец – Евроинс Черно море    Бойчо Брънзов

Кръг 13

8 януари Ямбол – Евроинс Черно море    Диана

Кръг 14

15 януари Евроинс Черно море – Балкан    Христо Борисов

Националите до 16 години са единственият ни тим, който и догодина ще играе в дивизия А на Европейското първенство. Освен че запазват мястото си, българите имат шанс да се класират и за 1/4 финалите.

До момента в предварителната група победихме Полша и Латвия, а загубихме от Испания. За място в топ 8 ще трябва да се справим с Русия, Турция и Черна гора. Зачитат се и резултатите срещу Полша  и Испания.  От тези 6 отбора се класират първите 4. От предварителния кръг с по 2 загуби са Полша и Русия, с по 2 победи – Испания и Черна гора, а ние и турците имаме по победа и загуба. Основен конкурент за място в осмицата са ни руснаците и турците (звучи направо исторически).

Bulgaria u16

В тима до 16 години има 4 състезатели на Черно море:

Антон Диков

Денислав Вутев

Николай Стоянов

Георги Янков.

В щаба е и варненският треньор Галин Стоянов – Патрик.

Следващите мачове:

9 август – Турция

10 август – Черна гора

11 Август – Русия.

Фото: На заем от галерията на Патрика