Скоро е имало среща на отбора с Бойко Борисов в която премиерът е обещал да се постарае да осигури светло бъдеще на“ моряците“. Разбира се условието е изборна победа на неговия кандидат във Варна – Кирил Йорданов.

При последното „раздаване“ Бойко пропусна Варна и даде бюджетни средства за монтиране на осветление на стадиона в Стара Загора и дори осигури държавен спонсор на Берое. Пари бяха дадени и на други клубове – за Варна остана само определението „село“.

Дали изборът на Кирил Йорданов е необходимо и достатъчно условие за преразглеждане на отношението на ГЕРБ към Варна оставяме всеки сам да прецени. Индикациите са такива и ги споделяме.

Първо Симеон Варчев излезе пред медиите с характерната си тирада. Обясни за видовете победи, за спортсменството, морално-волевите качества на съдиите и т.н. Каза си болката с три дни закъснение. Без особено значение за бъдещето, но все пак на място.

След това пък БФБ излезе с решение за „публично порицание“ на Асен Христов за това, че казал „……., но аз с българския баскетбол, в това му качество, приключих”. Явно федерацията се е засегнала, защото възприема себе си като баскетболът в това му качество. Т.е. те са баскетболът и баскетболът е … те

Разни комисии, разни глупости…творят хората. Вместо да се замислят, защото с идиотските си решения гонят спонсорите от този спорт, те порицават…публично Жалка история.

Победата в тази серия, отстраняването на тим като Рилецо и класиране в четворката ще са доста над очакванията на всеки от нас, който беше в зала Конгресна по време на първия кръг от настоящия шампион – пак срещу този Рилски спортист.

От тогава отборът на Черно море постигна много, порастна…треньорът Любо Минчев успя да научи момчетата да не се страхуват от нито един съперник и макар, че важните победи на няколко пъти им се изплъзваха в редовния сезон, онзи ден в Самоков те успяха. Сега остава по-трудното – да повторят успеха у дома. Но едва ли са предполагали, че ще бъдат толкова близко до топ 4. Остава да си повярват и да не прегорят. Рилецо ще излезе изправен до стената и ще бъде зъл съперник. Но точно днес варненци могат да покажат на цяла България колко са големи и … хладнокръвни.

Противно на казаното от Росен Барчовски след първия мач от серията, според мен напрежението трябва да е в гостите. Те са тези с големите амбиции, бюджет и … в ролята на фаворит. Ние просто можем да ги победим и изхвърлим от борбата. Без излишно напрежение – те има за какво да треперят.

И макар баскетболните аргументи привидно да са в полза на Рилски спортист – днес просто трябва да бъде денят на Черно море! Дано играчите усетят какво е публиката във Варна да е на твоя страна … както бе при победата над Ямбол например.

Хайде моряци!

2? 3? Поне 7?

Според мен петото място бе възможно най-лошият вариант в създалата се през последния месец ситуация. Участвахме в разпределението на 3-6 място и всяка друга позиция беше по-добра. Ще играем срещу възможно най-силния съперник и евентуален трети мач ще бъде в Самоков. Какво да очакваме?

Ако все пак трябва да съм оптимист, виждам два основни положителни момента :

1. Срешу Рилски Спортист вече сме печелили решителни битки там… за разлика от в Ямбол например

2. Ако все пак стигнем до мач за бронза срещу Ямбол, то ще имаме домакинско предимство…

Всичко е в сферата на теориите, да пожелаем късмет на момчетата в решителните битки и дано останат в играта до края на месец май.

През по-голямата част от мача играхме по-добре, но много непредизвикани грешки държаха двата тима близо в резултата. В края три тройки на Тихомир Желев пречупиха плевенчани. Много силно играха Сашо Янев и Ники Колев. Пламен Алексиев даде няколко умопомрачително точни асистенции, Симеон Михайлов също се включи много добре, а Станислав Цонков тушира един от реферите, след като той имаше неблагоразумието да му се изпречи на пътя в опита да спаси една излизащата от игрището топка. Макар леко зашеметен, съдията довърши мача.

Остават 5 мача до края на редовния сезон, ако отпишем тези с Лукойл и Левски трябва да се фокусираме върху гостуванията на Ямбол и Черноморец и домакинството срещу Балкан. Ключов изглежда сбълъска в Ямбол. Но по-важния въпрос е срещу кого искаме да играем на 1/4 финала. Дори да имаме домакинско предимство пак ще сме сочени за аутсайдери. По-скоро трябва да обмислим срещу кой имаме най-голям шанс да спечелим като гост в плейофите?

Рилски ги бихме преди седмица и ако вярваме на статистиката там ни очакват 3-4 поредни загуби. Пък и тяхната селекция е най-силна + нищо не им пречи да ни бият и във Варна. В Ямбол като идем и нещата не вървят, но пък тук можем да ги победим при пределна концентрация. Най-добър е шансът да отстраним Балкан – дори Бозов да се върне, едва ли ще е на нивото от преди травмата.

Според мен пътят ни до бронза минава през 1/4 финал с Балкан и епичен финал за 3-то място с Ямбол Черно море има много млад отбор и не е в позицията да си избира противници, но пък понякога е добре да си направиш сметката. Било то и без кръчмаря…

Баскетболните срещи трябва да се разминават с другите спортни събития в града – основно футболните мачове на Черно море и ако е възможно с волейбола. На тези мачове ходим толкова малко хора, че клубовете е добре поне малко да се постараят и да ни улеснят начинанията.

Днес обаче е взето грандиозно решение – изтеглят баскета с Черноморец в събота за 16 часа ….заради Левски-ЦСКА?!? Кому е нужно? Колко от баскет феновете във Варна се интересуват от този мач? И държат да го гледат?

Да не говорим, че в същото време ще се играе футболният мач Пирин – Черно море (от 15 часа). Доста хора бяха планирали да си следят футбола онлайн или по радиото и след това да се съберем на баскет. Сега половината ще предпочетат да си следят мача от вкъщи и ще пропуснат баскета.

Както и да го погледнем, опитали са се да бъдат гъвкави в доста неподходящ случай – хем са положени усилия, хем няма никакъв смисъл.

Само си представете, кога Локо Пд или Ботев  доброволно ще изместя свой мач, за да не се дублира с ЦСКА – Левски? Провинциално! Много провинциално!

- агитката на Левски скандира три пъти името на Тити Папазов, но никой в залата не видя той да реагира по някакъв начин

- за втори път Тити Папазов не коментира нищо след мач, но този път нямаше глупава пантомима – малко повече нерви имаше в пет от отсъжданията на съдиите Димитър Гологанов и Иван Маринов. Двамата бяха съдии и в предния Май в тяхно присъствие този сезон Черно море няма победа. На всички в залата им е ясно, че не е умишлено, толкова си могат

- нито те дваната, нито Искрен Манолов се решиха да свирят второ техническо на Арън Харпър. Вероятно това се дължи на страх, да не бъдат обвинени от Тити Папазов в:

а) расизъм (Харпър е цветнокож),

б) грешно разбран национализъм (Харпър е американец),

в) световен заговор (Харпър е звезда и в негово отсъствие отборът му изглежда доста объркан) – но въпреки всичко казано по-горе, скандали нямаше. Може би и защото Тити Папазов не присъстваше в залата

Сега сериозно вече:

- всички пишат „протоколен мач” – Черно море нито веднъж не е водил в резултата, като още в 8 минута разликата е 15 точки, а в края на мача достигна и 18 точки – въпреки преднината националът Бойко Младенов не бе пуснат в игра, а в 24 минута разликата бе само една точка, въпреки отсъствието му. Вероятно го пазят за финала или за финалите на Европейското

- за да падне толкова разликата, от началото на второто полувреме играчите на Черно море в 5 последователни атаки стреляха от „тройката” и бяха точки 4 пъти, а шестата стрелба в тази четвърт бе кош с нарушение. Интересното в случая е, че през първото полувреме „моряците” не сполучиха в нито един от девет изстрела от зоната за три точки

- само един играч на Левски завърши с над 50% успешна стрелба от игра. Пи Ел, вкарвайки 9 от 11 изстрела. Без него и Арън Харпър, останалите играчи имат стрелба от игра 33%. Ако някой не знае – останалите играчи са чужденци и/или национали

- цяло второ полувреме „варненци” играха само и единствено „зона” и въпреки че в последната четвърт това не им донасяше нужния успех, те продължаваха. Може би добра тренировка, ако се случи да се срещнат на полуфинал в плейофите. Или за мача за Купата следващия месец.

- няма смисъл, но все пак – „сините” взеха 48 срещу 33 борби и вкараха 18 точки срещу 6 от „втори шанс”, т.е. след неуспешна първа стрелба е спечелена борбата в нападение и е вкаран кош. Разбирачи твърдят, че това се дължало на факта, че килограмите на Пи Ел, Торо и Чековски взети заедно са повече от килограмите на петицата на Черно море. Може би и плюс две резерви.

- само веднъж бяха отсъдени 3 секунди, но и Торо и Чековски този път не си пиеха кафето в полето за 3 секунди – Тони Дечев, старши-треньор в отсъствието на Тити, не взе нито едно прекъсване в този мач. Пропуснаха зрителите да видят прекъсване в края на мача при 16 точки и бурно ръкомахане и подскачане

- въпреки това в последната атака, за разлика от възприетата от много време „дженталментска” тактика: да не се атакува, ако няма смисъл, зрителите видяха друго – Кроу се бавеше, но Чековски не се стърпя и стреля със сирената от зоната за три точки. Той отново не сполучи (за четвърти път този мач) и единствената му тройка в този двубой бе от съвестно съборени трима играчи на „моряците” в хода на двубоя (за радост не наведнъж)

Ще спра до тук, че ще започвам да се отклонявам от фактите и ще минавам към коментари. Ако някои иска да гледа развитието по точки, да погледне спортните сайтове. А ако иска да види статистика от мача, за да види стрелбата на „проекто-националите” на Черно море, има я качена, където трябва.

С две думи: играчите на Черно море могат, ако има ден, но пък и така не ми изглеждат по-зле от националите на Левски.

Димитър Георгиев, лаик и събирач на факти

Иначе е ясно, ще има 20-30 фена на Левски, които идват да се порадват на сигурена победа и да попеят докато няма футболни мачове. Предния път им се получи, дано този път да усетят цялата възможна враждебност на варненската публика.

Знаем, че цветнокожите играчи на Левски ще направят разликата, знаем че ще гледаме безпомощно ПиЕл, докато се умори, знаем че най-много ще се дразним на тройките на Асен…

Обаче Събота, 17.30, Спортна зала

Ние ще бъдем там. Ще подкрепим Черно море с каквото можем и вярвам с малко спортно щастие и много усилия ще победим. Това е един от тези мачове, преди който най-глупавото нещо е да не вярваш.

Левски не са чак толкова черни

Играта? Грешките? Резултатите?

Вероятно от всичко по малко, но някак неизбежно идват сравненията  с победата над Балкан и предишното домакинство на Рилски Спортист.

Развоят на мача тази вечер бе горе-долу по сценария от предната събота. Само дето Рилецо са по-корав отбор, имат по-дълга пейка с по-опитни играчи и … имаха малко късмет в решителните моменти.

Сравнения с предния мач срещу Рилецо са по-трудни. Същият сюжет, но по-драматичен сценарий. Пак играхме само през половината време от мача. Но този път силното полувреме остана за десерт, та чак минута преди края мачът можеше да се реши от един изстрел на Пламен Алексиев.

Най-хубавото в случая е, че момчетата успяха да се вдигнат след като падаха с около 25 точки разлика. Вярно, че и гостите се отпуснаха – но това не ни интересува. Няма как да бием всеки път, след като имаме да връщаме 20 точки пасив…

Какво липсва на отбора – това е любимия въпрос на феновете напоследък. Всеки си има теория и обяснение какво трябва да се случи. Моето обяснение е, че често ни липсва черноработник. Някой, който незабелязано да вкарва 15-20 точки през първите три части. От време на време това е Симеон Илиев, но е непостоянен. Все пак въпросният точконосител обикновено е център, висок над 205 см и тежащ достатъчно, за да се чувства комфортно под коша.

Явно имаме много кандидати за славата, които дори малко хазартно обичат да вземат нещата в свои ръце в решителните моменти. Днес типичен пример за това беше Тихомир Желев. Васко Кьосев също обича да го прави. Това е хубавото и различното от последните сезони, когато набедените лидери обикновено се скриваха в решителни моменти.

Завърналият се след контузия Сашо Янев бе много полезен (остана на 1 борба от дабъл-дабъл). Но често му липсваше подкрепа. Ники Колев се стара нямаше особени шансове срещу мощните центрове (3 броя) на гостите. Касабов, Борисов и Михайлов също не успяха да помогнат особено.

Станислав Цонков обаче бе човекът, който заслужава повече внимание днес. Агресивната му игра през третата част бе основна причина да се върнем в мача. Може би трябваше да се появи на терена още през първите 10 минути, когато „моряците“ бяха като боксова круша на игрището.

Иначе ако гледаме статистиката се потвърждава нещо, което се забелязв и без да си баскетболен анализатор. Черно море игра по-добре, но Рилецо стреляше по-точно. А баскетболът е основно игра за добри стрелци.

Черно море направи по-малко грешки (11 срещу 19 за гостите). Дори взе и повече борби (32-23). Но стрелбата на играчите от Самоков бе болезнено точна – 50% от тройката и над 75% от средно разстояние. За нас съответн 30% и 56%.

Да се върнем на първия въпрос – дали отборът израства? Да. Но! Все още няма сили да изиграе 40 минути на един дъх, без колосални спадове и шокиращи поредици от точки за съперника. А докато не се появи тази стабилност ще се боричкаме с Ямбол за петото място.

Май се повтарям – няма как всеки път да започваш да играеш от -20 …

За началния час на мача, празните трибуни и предстоящия турнир за Купата на България писах малко по-рано днес.

Много ми се искаше да започна с гръмко изречение, тъй като тази информация я няма или някъде е скрита доста добре между по-важните новини, като: кой колко се е напил, къде е катастрофирал, кой с коя спал и други подобни. Всъщност това първенство новина ли е и заслужава ли внимание?

0. Когато избраха Коста Илиев за спортен директор на ФИБА-Европа, един сериозен баскетболен деятел се пошегува „сега трябва всяка година да има по едно първенство в България”. Е, всяка година няма, но през година има.
1. Стана дума вече – първенството е по баскетбол
2. Първенството е за 18-годишни момчета, т.нар. юноши
3. Това е Дивизия Б

През последните години си спомням за две първества, които са се провели във Варна – през 1998 година и 2005 година. През първото тук бяха играчи, които в момента са най-актуалните европейски звезди. Като се почне от почти всички испанци (спечелили после Световно и Европейско първенство) начело с Пау Гасол, Хуан Карлос Наваро, Фелипе Рейес и други. Да се мине през други играчи като Тони Паркър, Андрей Кириленко, Арвидас Мачияускас, Робертас Явтокас, Сани Бечирович, Бойко Младенов (естествено) и наистина много други добри играчи.

Сега не очаквайте подобни имена. През 2005 година пак бе Дивизия Б. Но в основата на отбора бяха петима от школата на Черно море. При това бяха основата на отбор, който успя да спечели първото място. Този път няма да има сериозно варненско присъствие в състава, ако въобще има. Всъщност последното не ги вълнува сериозните национални медии.

Защо да не е новина и да не заслужава внимание?

0. При липсата на сериозни стимули подрастващите да спортуват, липсата на финанси, липсата на бази и още 20 важни липси за развитието на таланти, трябва да се обръща внимание на подрастващите
1. Тези юноши са наистина добри. Заради формулата на първенствата явно до края на кариерата им при подрастващите ще се специализират във вдигане отбора в горната дивизия. През 2008 година го направиха при 16-годишните. Миналата пет от тях натрупаха опит в Дивизия А на 18-годишните.
2. Реванш. Добра подготовка ще е да успеят да постигнат това, което тази година избяга на мъжете до 20 години. В състава на „батковците“ бяха шестима от варненската школа.
3. Традиции – на първенството през 1998 години България се нареди пред Литва, Франция, Турция и Италия. Да изреждам ли пак какви имена имаха или какви успехи имаха и имат? През 2005 година българите станаха първи.
Всъщност май нито една точка не е достойна за подкрепа на каузата „важна новина”.

Надявам се останалите наистина да отидат до залата и да подкрепят „лъвчетата”. Те ще се нуждаят от подкрепя и наистина я заслужават.
И не забравяйте – най-добре си търсите новините по източниците, а не разчитайте на сериозните медии. А, да – и треньор на 18-годишните е Любо Минчев.

Димитър Георгиев