Публикуваме мнението на наш приятел, провокиран от случилото се през сезона. Този текст до голяма степен кореспондира с настроението на варненската баскетболна общественост. Текстът е е публикуван без редакции.
Това беше най-слабото класиране сигурно от 30 години. Оправдания всякакви, надежди за следващия сезон все големи. С третото място в Националната купа или класирането за Финална четворка на Балканската лига може да се определи сезонът като добър. Категорично НЕ! Но защо се стигна до това 6 място? Защо не бе записана нито една победа в плейофите?
1. Селекцията. Няма играч на поста 4 „крило-център”. Е, има един, но не бе използван. В решителните мачове се говореше за криза на поста „плеймейкър”. Два от пет поста с проблем. Дали не е твърде много, при положени, че бяха привлечени 5 чужденци. Колко играха накрая – всеки може да види в статистиката. Освен тях и двама български играчи – Крум Дойчинов игра 4 минути в плейофите. А дали беше нужно да се вземе Хрисимир Димитров? Без съмнение е в топ3 на най-добрите играчи в последните 10 години у нас (даже 15). Но вече не е толкова ефективен, а на неговия пост има най-голяма конкуренция.
2. „Целта през този сезон е да се налагат млади играчи”. Ако това е така, дали е изпълнена? Както стана дума в първата точка – има само един играч за поста 4 и това е младият Николай Колев. Без да има играч на неговия пост, той играеше по 2-3 минути. Какво ще стане ако следващата година се привлече чужденец и за неговия пост? Константин Колев е взет в отбора най-вече заради силната си игра в защита. Балкан използват като основни реализатори Бозов и Иван Лилов. Беше ли изполван тогава? Не, разбира се. А когато се заговори за криза при плеймейкърите и беше изполван Хрисимир Димитров на този пост, дали някой се огледа на скамейката. Беше возен из цяла България Станислав Цонков. Момчето е национал при юношите, печелил награда за „най-полезен играч” на Републиканско в неговата възръстова група, натрупа самочувствие като „най-добър забивач”. Няма и 4 минути за цял шампионат. Ако се гонеха високи цели и бяха жертвани – добре. Ама и с тях може би щеше да се загуби от Черноморец и Спартак, както и при домакинските срещи срещу Ямбол или Балкан.
Какво ли ще стане с играчите, които не получиха шанс. Сигурно ще отидат в друг отбор. През този сезон във всички отбори от НБЛ имаше поне един играч юноша на клуба. Факт! Има четирима плеймейкъри, като последният напуснал „Черно море” бе Пламен Алексиев, който бе махнат, за да бъде взет по-опитен играч на този пост – наборът му Ерик Уеб, дебютиращ в Европа. А за поста 4 страхотен сезон прави Атанас Радев…И накрая всички с най-голямо желание се опитват точно срещу „Черно море” да покажат какво могат.
3. Публиката. До преди няколко години колко мразеха да идват във Варна. Толкова много мразеха, че чак лишиха Националния отбор от такава подкрепа, каквато сега имат волейболистите и със завист сега в интервюта искат да имат подобна атмосфера. Преди 10 години нямаше свободно място в ДКС, а сега в „Христо Борисов” има толкова много свободни места. Преди се създаваше такъв шум, че ставаше на моменти страшно. Сега една тишина, една апатия… И все по-тихо и самотно става. Но кой ли го интересува? Със сигурност не и играчите. Те от малки с насмешка гледат хората, дошли да подкрепят отбора. Като големи се отнасят с голямо пренебрежение. Да, но препълнена зала с шумни фенове може да повлияе на собствените играчи, чуждите играчи и на съдиите. А сега на разни циркаджии даже е скандирано името във Варна. Позор!
4. Защитата. „Специалистите” обичат да обясняват от коя школа какво правят играчите. За „моряците” все се говори, че играят агресивна „брутална на моменти” защита. Добре, ама този сезон „Черно море” е само зад „Черноморец” по допуснати точки. Публиката обича „тройки” и „забивки”, но това което може да я изгони е бездушната игра, която често се изразява в липса на защита. Не може млад играч, с най-добрите данни да стане най-добър защитник, да не играе в защита. Вместо да тича назад, за да не се допусне контра, да стои с ръце на кръста и да се цупи. Играчи по над 30 години се мятат по земята, а младите „звезди” (т.е. участници в Мача на Звездите) ги гледат от близо с интерес. Че сега ако не играе в защита, когато стане на 30 поредният нереализиран талант ли ще заиграе? Ако пак сравним с преди 10 години – Белберов и Стойков не бяха сред отличниците в защита, но Белберов винаги бе сред първите по отнети топки, а Стойков достигна до топ10 в УЛЕБ по този компонент.
5. Тактика. Феновете нищо не разбираме. Нали? Затова само може учтиво да попитаме:
5.1. Защо отборът е на първо място по грешки (по лични наблюдения)? Вярно, че младите играчи допускат повече грешки, но имаше мачове, когато Кьосев бе контузен, а на Желев не се разчиташе и от младите повече играеше само Янев. Да сумарно той води по грешки, но средно на мач лидери са Уеб, Миряковски и Хриси Димитров. Може би ако не се прави нов отбор на полусезон, а поне на сезон ще е по-лесно. Но пък и края на сезона се правеха толкова грешки, колкото и в началото. Ако на някой му е направило впечатление, де.
5.2. Стрелба от тройката. Спомням си Даниел Димитров, като играеше във Варна. После смени много отбори, но без съмнение бе един от най-добрите стрелци. Но дали тази хазартна тактика с далечна стрелба трябваше цял сезон да се използва. Какво става като не потръгне стрелбата? Продължава да се стреля, докато потръгне или се свири край на мача. А защо тогава „Черно море” е отборът с най-много центрове?
5.3. „Рън енд гън” (run and gun) Така атрактивната тактика на някои отбори в НБА. Изразява се с нападение до 10 секунди, използват се ниски играчи, максимум един висок за предпочитане атлетичен… Звучи ли ви познато? Както преди малко стана дума – няма защита, има само далечна стрелба. Има центрове, ама само за тежест. Вместо да се дава топката на Уеър (с 60% успеваемост след първите слаби мачове), Крум Дойчинов (58%), Бакович (64%) или Н.Колев (56%), Миряковски и/или Уеб със успеваемост около 40% стрелят над 10 пъти на мач. Дали правеха съотборниците си по-добри (както се очаква от плеймейкърите) – съвсем не. А дали не трябваше да се пускат повече високи играчи, при положение, че някои отбори нямаха типичен център дори. Не знам, има си треньор, помощник, шеф и доста други специалисти.
В крайна сметка – миналия шампионат в 2 от 3 надпревари отборът завърши по-зле. Не бе взет медал в Купата, не бе достигната Финална Четворка в Балканската лига, въпреки сериозната селекция и очаквания. Въпреки това в края хората бяха доволни. Защото видяха в плейофите дух, желание и амбиция. Обърната бе серията срещу прехваления отбор на „Левски” – готов отбор на Любо Минчев, плюс трима чужденци, водени от певец-танцьор-кмет и на последно място треньор. Всъщност с отпадането на полуфинала треньорът им си спечели заслужено отличието „треньор на годината в България”. Освен че полуфиналната серия бе обърната от 0-2 до 3-2, феновете във Варна видяха първата загуба на Лукойл Академик във финална серия. А тази година бяха видени толкова много загуби, че сякаш липсата на победа в плейофите не бе приета като трагедия.
И все пак нещо положително за финал. Младите играчи наистина понатрупаха опит, самочувствие и показаха умения. След Янев, „специалистите” извън Варна научиха имената на Желев и Кьосев. Добри включвания направиха Симеон Илиев и Милчо Борисов. Заедно с двамата Колеви правят една отлична основа за отбора за следващите години. С привличането на Хрисимир Димитров ще успеят да се доразвият (смятам, че това бе целта на идването му във Варна). Дано имат желание и амбиция да се развиват, тъй като са още в началото на пътя си.
Димитър Георгиев
Фен и Лаик
(fibaeurope.com)
. И другите български отбори ги нямаше онлайн. В ерата на форумите, феновете на Черно море имахме сайт. Бих се похвалил – добър за времето си. Много жалко, че не мога да открия началната страница на този проект и да я публикувам.
Loading ...