БК Черно море Варна

Колко мача ще изиграем в плейофите?

2? 3? Поне 7?

Според мен петото място бе възможно най-лошият вариант в създалата се през последния месец ситуация. Участвахме в разпределението на 3-6 място и всяка друга позиция беше по-добра. Ще играем срещу възможно най-силния съперник и евентуален трети мач ще бъде в Самоков. Какво да очакваме?

Ако все пак трябва да съм оптимист, виждам два основни положителни момента :

1. Срешу Рилски Спортист вече сме печелили решителни битки там… за разлика от в Ямбол например

2. Ако все пак стигнем до мач за бронза срещу Ямбол, то ще имаме домакинско предимство…

Всичко е в сферата на теориите, да пожелаем късмет на момчетата в решителните битки и дано останат в играта до края на месец май.

Не може да не ви е направило впечатление изказването на Симеон Варчев след загубата от Ямбол:

В последните мачове играят без желание…… Има причина за това, но на този етап не искам да казвам каква точно е тя“, сподели Симеон Варчев пред „Вестникът Позвънете“.

Определено е интригуващо какво искаше и не пожела да каже Варчев? Че момчетата толкова си могат? Че са се взели на сериозно? Че нямат търпение да свърши сезона и да си ходят…? Че има проблеми с парите?

Хубаво е като кажеш А, да кажеш и Б.

Разбира се винаги има вариант, това да е едно от онези изказвания с които иска да провокира юношите по начин, който само той умее и разбира.

Каквото и да говорим, Симеон Варчев е прав за основното – отборът не прогресира толкова бързо, колкото искаме и очакваме. Но пък не можем да отречем, че се държи мъжки! Макар че за последното не дават премии, точки и медали.

Ето и малко разсъждения на тема управлението на клубове, спортен маркетинг и бизнес

Загубихме в Правец без някакви катастрофални различки и последствия. Рутинно.

Сега обаче идва часът на истината!

Домакинства на Черноморец и Ямбол, гостувания в Самоков и Ботевград и отново у дома с Плевен. Тези 5 мача ще предопределят позициите и целите на Черно море преди плейофите. Можем ли да мечтаем за 4 победи? Или ще бъдем доволни и на 3 успеха?

След това има мачове с Левски и Лукойл, които да кажем ще са като спаринг и ако все още сме в борбата идва финалната серия – гостуване на Черноморец и Ямбол и домакинство на Балкан.

Реално погледнато имаме шанс да влезем в четворката, а ако  Ботевград продължат да са така неубедителни без Бозов, дори и в топ 3.

Факт е обаче, че Рилски спортист е най-стабилният отбор от всички претенденти за бронза. Ямбол са най-уверени (единствените, които до сега успях да бият Левски). Балкан натрупаха преднина в началото и са трудни за догонване.

Спартак Плевен и Черноморец изглеждат далеч зад нас, но ако ни изненадат в директните мачове лесно ще ни настигнат.

Сега е момента играчите на Черно море да защитят добрите думи и високите очаквания, с които специалистите не спират да ги ласкаят. Дали ще се вкопчат в борбата за бронза или ще отстояват неутралното и скучно шесто място.

Всъщност, единственото с което могат да се докажат е победи в тежките и равносотйни мачове. Сега вече към тях има очаквания и ще им е още по-трудно. Но пък и успехите ще са по-сладки.

Само да отбележя:

Преди гостуването в Ямбол – Симеон Варчев се изказа малко пресилено

Ето и разказ от зала Диана и „невероятната“ атмосфера там. Жалко само, че загубихме.

„От 21 до 31 юли във Варна ще се проведе Европейско първенство по баскетбол.”

Много ми се искаше да започна с гръмко изречение, тъй като тази информация я няма или някъде е скрита доста добре между по-важните новини, като: кой колко се е напил, къде е катастрофирал, кой с коя спал и други подобни. Всъщност това първенство новина ли е и заслужава ли внимание?

0. Когато избраха Коста Илиев за спортен директор на ФИБА-Европа, един сериозен баскетболен деятел се пошегува „сега трябва всяка година да има по едно първенство в България”. Е, всяка година няма, но през година има.
1. Стана дума вече – първенството е по баскетбол
2. Първенството е за 18-годишни момчета, т.нар. юноши
3. Това е Дивизия Б

През последните години си спомням за две първества, които са се провели във Варна – през 1998 година и 2005 година. През първото тук бяха играчи, които в момента са най-актуалните европейски звезди. Като се почне от почти всички испанци (спечелили после Световно и Европейско първенство) начело с Пау Гасол, Хуан Карлос Наваро, Фелипе Рейес и други. Да се мине през други играчи като Тони Паркър, Андрей Кириленко, Арвидас Мачияускас, Робертас Явтокас, Сани Бечирович, Бойко Младенов (естествено) и наистина много други добри играчи.

Сега не очаквайте подобни имена. През 2005 година пак бе Дивизия Б. Но в основата на отбора бяха петима от школата на Черно море. При това бяха основата на отбор, който успя да спечели първото място. Този път няма да има сериозно варненско присъствие в състава, ако въобще има. Всъщност последното не ги вълнува сериозните национални медии.

Защо да не е новина и да не заслужава внимание?

0. При липсата на сериозни стимули подрастващите да спортуват, липсата на финанси, липсата на бази и още 20 важни липси за развитието на таланти, трябва да се обръща внимание на подрастващите
1. Тези юноши са наистина добри. Заради формулата на първенствата явно до края на кариерата им при подрастващите ще се специализират във вдигане отбора в горната дивизия. През 2008 година го направиха при 16-годишните. Миналата пет от тях натрупаха опит в Дивизия А на 18-годишните.
2. Реванш. Добра подготовка ще е да успеят да постигнат това, което тази година избяга на мъжете до 20 години. В състава на „батковците“ бяха шестима от варненската школа.
3. Традиции – на първенството през 1998 години България се нареди пред Литва, Франция, Турция и Италия. Да изреждам ли пак какви имена имаха или какви успехи имаха и имат? През 2005 година българите станаха първи.
Всъщност май нито една точка не е достойна за подкрепа на каузата „важна новина”.

Надявам се останалите наистина да отидат до залата и да подкрепят „лъвчетата”. Те ще се нуждаят от подкрепя и наистина я заслужават.
И не забравяйте – най-добре си търсите новините по източниците, а не разчитайте на сериозните медии. А, да – и треньор на 18-годишните е Любо Минчев.

Димитър Георгиев

Подготовката на Черно море приключва, селекция нямаше, контролите основно срещу отбори от нашата черга…

Дни преди първото домакинство от шампионатът срещу Рилски спортист можем да направим кратка равносметка на свършеното и да подредим очакванията си.

Да започнем с оптимистичното:

1. Взехме нов треньор

Любо Минчев със сигурност е респектираща фигура. Дано успее да създаде нещо добро. За сега имаме повече пожелания, отколкото реален поглед върху работата му.

2. Запазихме основните си млади играчи

Още в края на предния сезон беше ясно, че най-доброто в селекцията ни би било да не бъдат продадени Янев, Кьосев или Тихомир Желев. Хубаво е че остават при нас, дано покажат, че могат да носят победи.

3. Този път тръгваме без гръмки очаквания за титли, купи и медали.

Това със сигурност не се харесва на публиката, но пък състезателите трябва да са психически освободени.

Май до тук с положителното.

Какво ни притеснява?

1.Селекцията

Всички тимове, без Плевен, направиха крачка напред със селекцията…изоставаме явно и това със сигурност ще се отрази върху резултатите.

2. Целите

Според изявленията на ръководството в следващите няколко месеца се очертава едно безцелно топане на топката. Нямаме ресурси за медали, а искаме да създадем „4 национали“?!?!? Всъщност, ако имаме 4 национали, би трябвало да се борим поне за медали, нали?

Пак според изявления на ръководството – основната цел на Черно море този сезон е да обиграва младите си таланти, които да са полезни на българския баскетбол. Цитираме Симеон Варчев :

„Целта ни е да утвърдим младите състезатели и те да станат добри майстори“,

и още по-трогателното:

„Най-добър резултат има, когато има сплав между млади и опитни състезатели. „

… само че този сезон ще пропуснем частта с опитните

3.Дали царят е гол?

През последните сезони имаше хора, които твърдяха че не идват в залата, защото това не е тяхното Черно море. Някои заради Даниел Димитров, други заради Симеон Ценов, трети заради чужденците… Сега са само наши момчета. Дали залата ще е пълна всеки мач? Надали! Този сезон може да се докаже една доста неприятна теория, че Варна не е чак толкова баскетбоолен град – просто публиката върви след победителите…а ние отдавна не сме били победители…

Елементарната сметка. Ако запишем повече от 8 победи в шампионата с този състав трябва да го броим за успех.

Ако залата се напълни поне 8 пъти през сезона, ще бъде успех.

Ако баскетболистите си повярват и играят най-надъхания и агресивен баскетбол в България, горните две ще се случат и ще можем да отчетем сезонът за успешен още преди плейофите.

Ще се видим в залата

Ще се радвам да споделите своите очаквания за първенството.

Жалко, но класирането в Дивизия А ни се размина. Въпреки, че вярвахме безрезервно в младите национали – Австрия се оказа по-опитен тим. Пък и играха у дома си.

Но няма какво да търсим проблема си при австрийците. Срещата се разви по сценарий от мач на Евроинс Черно море през последния сезон.

31 опита за стрелба от тройката. Само Божидар Аврамов има повече от 1 успех.

Янев1/6, Кьосев – 1/6, Желев – 0/4, Аврамов – 5/7

Сашо Янев успя да реализира точно половината от това, което показваше в турнира до сега  – 10 точки, 5 борби.

(fibaeurope.com)

От нашата пейка са дошл 19 точки, от тяхната – 3. Т.е. нашия потенциал все пак е по-голям.  Но тяхния най-слаборезултатен титуляр има 8 точки, докато при нас Желев + Славчев имат 2 т.

Като добавим и 10-те точки на Янев – явно става дума за сериозно пренавиване. Или пък Австрия ни е разузнала перфектно и е неутрализирала основните ни състезатели – това ще го кажат анализите на Георги Младенов и треньорския щаб.

Днес играем за чест и слава срещу Полша – и за бронзов мдал разбира се. И за пооправяне на личните статистики.

Въпреки загубата не бива да се прави генерална унищожителна критика. България игра добре на този турнир, бе на крачка от класиране и явно нещо малко недостигна за успеха. Дано специалистите го открият и коригират за догодина.

Май основния проблем си остава моженето да дадеш най-доброто от себе си в най-важния момент. Като цяло това отличава големите спортисти от добрите. В българския спорт това рядко се случва и май отговорът на горния въпрос е СПОРТНА ПСИХОЛОГИЯ.  Когато има млади играчи изправени пред големи битки, щабът трябва да се справи преди всичко с това, което се случва в главите на играчите.

Австрия не е толкова велика баскетболна сила, за да ни накара да се притесним чак до там, че да замерваме така безнадеждно коша от далеч, след като се вижда, че стрелба за три точки не ни върви. Пък има и още един въпрос – защо играчи, които могат да стрелят, в решителните битки не го правят достатъчно успешно?

Този момент го мразя!

Пак трябва да обещая, че баскетболният Черно море ще бъде представен достойно онлайн. И пак най-вероятно ще е така…до някъде.

Малко предистория

1. Първи опит за летене 2000 г.

Втората половина на 2000 г. -започнах сайта във времена, когато нямаше google . И другите български отбори ги нямаше онлайн. В ерата на форумите, феновете на Черно море имахме сайт. Бих се похвалил – добър за времето си. Много жалко, че не мога да открия началната страница на този проект и да я публикувам.

Лично за себе си съм убеден, че този сайт – списван в първо лице, единствено число бе най-успешен, интересен и популярен.  С подкрепата на доста приятели успях да събера сериозни количества информация и архиви – даже мислех да пиша книга

Защо спрях?  В един момент се оказа безсмислено да поддържам от София сайт за нещо, което се случва във Варна. Имаше много ентусиасти да продължат делото – никой не го стори.

2. Презареждане – 2008 г.

Този път професионално. По-професионално. Асен Христов ми се довери, че имаме нужда от добър сайт, екипът на ABC Design & Communication го сътвори – съвсем професионално и започнахме да го списваме – безвъзмездно – от любов към Черно море. Породи се казус – може ли в клубния сайт да се пише критично? Явно – не. Обвиниха ни в много грехове и невежество, от което очаквано пострада малко ентусиазмът.

Защо спрях? След края на последния сезона ръководството реши, че има нужда от друг – по-добър и отговорен към съдържанието си сайт. Реализира го с други хора. Счетох за излишно, да поддържам паралелен сайт. Черно море няма нужда от 2 сайта.

3.  С много поуки и ясна концепция – 2010 г.

Това не е сайт, а блог

Това ще бъде отворена към дискусии медиа за хора, които обичат Черно море

Коментарите не само са позволени, но дори са много ценни

Всяко несъгласие с написаното тук се толерира

Всяко несъгласие с политиката на клуба може да бъде изказано и защитено

Всеки, който иска да бъде автор в този блог може да пише тук при следните условия :

-  Да обича Черно море

- Да подпише написаното със собственото си име

- Да участва активно и отговорно в породилата се дискусия от писанията му

И финално пожелание – повече фенове в залта, повече деца да тренират баскетбол в Черно море, по-мотивирани състезатели и по-самокритично ръководство.

Аз обичам Черно море!

Денислав Георгиев

Публикуваме мнението на наш приятел, провокиран от случилото се през сезона. Този текст до голяма степен кореспондира с настроението на варненската баскетболна общественост.  Текстът е е публикуван без редакции.

Това беше най-слабото класиране сигурно от 30 години. Оправдания всякакви, надежди за следващия сезон все големи. С третото място в Националната купа или класирането за Финална четворка на Балканската лига може да се определи сезонът като добър. Категорично НЕ! Но защо се стигна до това 6 място? Защо не бе записана нито една победа в плейофите?

1. Селекцията. Няма играч на поста 4 „крило-център”. Е, има един, но не бе използван. В решителните мачове се говореше за криза на поста „плеймейкър”. Два от пет поста с проблем. Дали не е твърде много, при положени, че бяха привлечени 5 чужденци. Колко играха накрая – всеки може да види в статистиката. Освен тях и двама български играчи – Крум Дойчинов игра 4 минути в плейофите. А дали беше нужно да се вземе Хрисимир Димитров? Без съмнение е в топ3 на най-добрите играчи в последните 10 години у нас (даже 15). Но вече не е толкова ефективен, а на неговия пост има най-голяма конкуренция.

2. „Целта през този сезон е да се налагат млади играчи”. Ако това е така, дали е изпълнена? Както стана дума в първата точка – има само един играч за поста 4 и това е младият Николай Колев. Без да има играч на неговия пост, той играеше по 2-3 минути. Какво ще стане ако следващата година се привлече чужденец и за неговия пост? Константин Колев е взет в отбора най-вече заради силната си игра в защита. Балкан използват като основни реализатори Бозов и Иван Лилов. Беше ли изполван тогава? Не, разбира се. А когато се заговори за криза при плеймейкърите и беше изполван Хрисимир Димитров на този пост, дали някой се огледа на скамейката. Беше возен из цяла България Станислав Цонков. Момчето е национал при юношите, печелил награда за „най-полезен играч” на Републиканско в неговата възръстова група, натрупа самочувствие като „най-добър забивач”. Няма и 4 минути за цял шампионат. Ако се гонеха високи цели и бяха жертвани – добре. Ама и с тях може би щеше да се загуби от Черноморец и Спартак, както и при домакинските срещи срещу Ямбол или Балкан.

Какво ли ще стане с играчите, които не получиха шанс. Сигурно ще отидат в друг отбор. През този сезон във всички отбори от НБЛ имаше поне един играч юноша на клуба. Факт! Има четирима плеймейкъри, като последният напуснал „Черно море” бе Пламен Алексиев, който бе махнат, за да бъде взет по-опитен играч на този пост – наборът му Ерик Уеб, дебютиращ в Европа. А за поста 4 страхотен сезон прави Атанас Радев…И накрая всички с най-голямо желание се опитват точно срещу „Черно море” да покажат какво могат.

3. Публиката. До преди няколко години колко мразеха да идват във Варна. Толкова много мразеха, че чак лишиха Националния отбор от такава подкрепа, каквато сега имат волейболистите и със завист сега в интервюта искат да имат подобна атмосфера. Преди 10 години нямаше свободно място в ДКС, а сега в „Христо Борисов” има толкова много свободни места. Преди се създаваше такъв шум, че ставаше на моменти страшно. Сега една тишина, една апатия… И все по-тихо и самотно става. Но кой ли го интересува? Със сигурност не и играчите. Те от малки с насмешка гледат хората, дошли да подкрепят отбора. Като големи се отнасят с голямо пренебрежение. Да, но препълнена зала с шумни фенове може да повлияе на собствените играчи, чуждите играчи и на съдиите. А сега на разни циркаджии даже е скандирано името във Варна. Позор!

4. Защитата. „Специалистите” обичат да обясняват от коя школа какво правят играчите. За „моряците” все се говори, че играят агресивна „брутална на моменти” защита. Добре, ама този сезон „Черно море” е само зад „Черноморец” по допуснати точки. Публиката обича „тройки” и „забивки”, но това което може да я изгони е бездушната игра, която често се изразява в липса на защита. Не може млад играч, с най-добрите данни да стане най-добър защитник, да не играе в защита. Вместо да тича назад, за да не се допусне контра, да стои с ръце на кръста и да се цупи. Играчи по над 30 години се мятат по земята, а младите „звезди” (т.е. участници в Мача на Звездите) ги гледат от близо с интерес. Че сега ако не играе в защита, когато стане на 30 поредният нереализиран талант ли ще заиграе? Ако пак сравним с преди 10 години – Белберов и Стойков не бяха сред отличниците в защита, но Белберов винаги бе сред първите по отнети топки, а Стойков достигна до топ10 в УЛЕБ по този компонент.

5. Тактика. Феновете нищо не разбираме. Нали? Затова само може учтиво да попитаме:

5.1. Защо отборът е на първо място по грешки (по лични наблюдения)? Вярно, че младите играчи допускат повече грешки, но имаше мачове, когато Кьосев бе контузен, а на Желев не се разчиташе и от младите повече играеше само Янев. Да сумарно той води по грешки, но средно на мач лидери са Уеб, Миряковски и Хриси Димитров. Може би ако не се прави нов отбор на полусезон, а поне на сезон ще е по-лесно. Но пък и края на сезона се правеха толкова грешки, колкото и в началото. Ако на някой му е направило впечатление, де.

5.2. Стрелба от тройката. Спомням си Даниел Димитров, като играеше във Варна. После смени много отбори, но без съмнение бе един от най-добрите стрелци. Но дали тази хазартна тактика с далечна стрелба трябваше цял сезон да се използва. Какво става като не потръгне стрелбата? Продължава да се стреля, докато потръгне или се свири край на мача. А защо тогава „Черно море” е отборът с най-много центрове?

5.3. „Рън енд гън” (run and gun) Така атрактивната тактика на някои отбори в НБА. Изразява се с нападение до 10 секунди, използват се ниски играчи, максимум един висок за предпочитане атлетичен… Звучи ли ви познато? Както преди малко стана дума – няма защита, има само далечна стрелба. Има центрове, ама само за тежест. Вместо да се дава топката на Уеър (с 60% успеваемост след първите слаби мачове), Крум Дойчинов (58%), Бакович (64%) или Н.Колев (56%), Миряковски и/или Уеб със успеваемост около 40% стрелят над 10 пъти на мач. Дали правеха съотборниците си по-добри (както се очаква от плеймейкърите) – съвсем не. А дали не трябваше да се пускат повече високи играчи, при положение, че някои отбори нямаха типичен център дори. Не знам, има си треньор, помощник, шеф и доста други специалисти.

В крайна сметка – миналия шампионат в 2 от 3 надпревари отборът завърши по-зле. Не бе взет медал в Купата, не бе достигната Финална Четворка в Балканската лига, въпреки сериозната селекция и очаквания. Въпреки това в края хората бяха доволни. Защото видяха в плейофите дух, желание и амбиция. Обърната бе серията срещу прехваления отбор на „Левски” – готов отбор на Любо Минчев, плюс трима чужденци, водени от певец-танцьор-кмет и на последно място треньор. Всъщност с отпадането на полуфинала треньорът им си спечели заслужено отличието „треньор на годината в България”. Освен че полуфиналната серия бе обърната от 0-2 до 3-2, феновете във Варна видяха първата загуба на Лукойл Академик във финална серия. А тази година бяха видени толкова много загуби, че сякаш липсата на победа в плейофите не бе приета като трагедия.

И все пак нещо положително за финал. Младите играчи наистина понатрупаха опит, самочувствие и показаха умения. След Янев, „специалистите” извън Варна научиха имената на Желев и Кьосев. Добри включвания направиха Симеон Илиев и Милчо Борисов. Заедно с двамата Колеви правят една отлична основа за отбора за следващите години. С привличането на Хрисимир Димитров ще успеят да се доразвият (смятам, че това бе целта на идването му във Варна). Дано имат желание и амбиция да се развиват, тъй като са още в началото на пътя си.

Димитър Георгиев

Фен и Лаик