Историята на любимата игра в нашия град може да бъде условно разделена в пет етапа. Всичко започва през 1923 г., когато във Варна пристига Вахаршак Мартаян – възпитаник на цариградския „Робер колеж”. По това време председател на СК ”Тича” е кметът на града Господин Ангелов, който не жали време и сили за развитието на играта. Сформира се първият баскетболен отбор на Варна в който освен новоизлюпените баскетболисти играе и футболният национал Борис Петров! Голяма част от запалените баскетболисти (главно студенти от Търговската академия) отработват общинската си трудова повинност в строежа на първата баскетболна площадка в северната част на Морската градина.

Любопитен е фактът ,че на това игрище са се играли първите срещи между български и американски отбори. Наши съперници и учители са били моряците от корабите, които са контролирали българското крайбрежие след Първата световна война. Първият междуградски мач във Варна е между “Тича” и “Атлетик”Сф.(18-14).Скоро след “Тича” и другите клубове които после стават част от сегашните ССК “Черно море” (“Владислав” и “Дияна”) започват да развиват баскетболни отбори.

В периода 1935-1944 година баскетболните прояви секват за дълго. Едва през 1944 играта се завръща в спортният живот на Варна. Това става благодарение на Алекси Алексиев който е съдия и член на “Приморец”.През 1948 “ТВП” (Тича-Владислав-Приморец) печели купата на Варна. През 1952 съставът е изграден предимно от военнослужещи тогава за пръв път в историята на играта в нашият град е назначен официално треньор на отбора – Владимир Пинзов. Това дава резултати, защото варненци се класират първи сред извън столичните отбори в първото издание на държавното първенство. „Моряците” са първи и в квалификационната група на извънстоличните отбори при сформирането на Национална баскетболна дивизия.

Може да се каже, че до 1969 г. варненският баскетбол търси своето място сред елита на страната, макар по-често да с е озовавал във втора дивизия. Имената от този период, които са останали в баскетболната история на Варна са: АСЕН ВЪРБАНОВ, МЕТОДИ ШИШКОВ, ИЛИЯ ЛЯКОВ, ВЛАДИМИР ЧАКЪРОВ, АЛЕКСИ АЛЕКСИЕВ, ИВАН ФЕСЧИЕВ, ИВАН АНДОНОВ, ИВАН ЖИВАДЕРОВ, КОСЬО ПОПОВ, НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ, ВАСИЛ ЛАФАЗАНОВ и ДИМИТЪР ДИКОВ. Третият етап се характеризира с утвърждаване на отбора в елитната баскетболна група на страната.

От 1970 до 1982 „моряците” дават заявка, че няма да се примирят с позицията на „провинциален отбор”. През 1975 г. идва и първото участие в международните клубни турнири – за купа „Радивой Корач”. В предварителният кръг отстраняваме тимът на “Каршияка”-Измир.Тогава под името “АКАДЕМИК” варненци попадат  в една група заедно със силните състави на “Партизан”-Белград,”Синудиня”-Болоня и “Беар тус –04”-Леверкузен.Първият „европодвиг” е победата над “Партизан” в изпълнената до краен предел зала “КОНГРЕСНА” със 116-100.

Най-изявените треньори през този период са: Янко Бимбалов, Стоян Коларов, Калчо Ганчев и Делчо Попов. От състезателите трябва да отличим Христо Борисов, Пламен Ганчев, Тотю Вичев, Румен Спасов, Стефан Каракуланов, Веселин Тодоров, Иван Зетов, Владо Евтимов, Станчо Костов и др.

Следват златните страници за варненския баскетбол в периода 1982 – 2000 г. Последните две десетилетия на миналия век носят всички големи успехи в клубната история. Възходът започва с пристигането на Симеон Варчев (тогава млад и амбициозен треньор), който води със себе си и многообещаващият юноша Георги Глушков. Баскетболът стъпва на професионална основа, а най-важните спонсори са химическите заводи в Девня. През 1985 печелим и първата си шампионска титла в София. Тогава са играе финален турнир по системата всеки срещу всеки. Варненци побеждават основните си конкуренти и триумфират. Това се повтаря още два пъти – 1998 г. побеждаваме във финален плейоф Славия с 3-1 (решителен успех в София) и година по-късно.

Безспорно най-щастливият миг за феновете е последната титла от 1999 г. Тогава побеждаваме Левски с 3-2 срещи, като решителният сблъсък е в претъпканата и изпаднала в екстаз зала „Конгресна”. Черно море печели и три поредни купи на страната – 1998 г. в Бургас, 1999 г. в Ботевград и 2000 г. в Пловдив.

През този период отборът е неизменно в първата шестица на “А” група и играе в 9 финала за титлата. От 1991 г. клубът отново приема името Черно море. Освен с титли и купи  в този  период “Черно Море” може да се похвали и с редица успешни мачове в евротурнирите. „Моряците” побеждават “Туборг”-Измир, ”Спортинг”-Атина,”Спартак”-Суботица,”Банко ди Рома”, ”Железник”, ”Автодор”-Саратов, ”Шарлероа”, ”Хонка”и  т.н. В ДКС гостуват още “АЕК”-Атина(носител на купа “Сапорта”  през 2000),”Задар”(полуфиналист в същия турнир)и много други класни европейски отбори.

1985 е паметна за българския баскетбол. Тогава най-добрият ни играч Георги Глушков подписва договор с “Финикс Сънс” от извънземната лига на професионалистите в САЩ. Той е първият играч от Източна Европа играл в NBA! Глушков попада и в идеалната петица на европейското първенство във ФРГ през същата година. Освен него в съзнанието на варненци ще останат още цяла плеяда от баскетболисти постигнали успехи в националното първенство и в европейските клубни турнири.

Едва ли е възможно да се споменат всички но… Христо Борисов, Тодор Стойков, Спас Натов , Юрий Шишков, Бойчо Брънзов, Димо Костов, Денислав Коцев, Иван и Борис Борисови, Георги Ковачев, Стоян Монов, Алекси Алексиев, Михаил Манолов, Валентин Стоев, Маргарит Кайряков, Цветан Неделчев,Борис Стоянов, Иван Друмев, Калин Велчев, Емил Бояджийски, Едуард Вълчев, Левен Белберов. Легионерите Кийт Хюз, Вато Нацвишвили и Игор Мигленикс никога няма да бъдат забравени от вярната варненска публика.

Освен шампионският треньорски тандем Симеон Варчев – Христо Борисов, в този период със състезателите в клуба работят няколко от най-добрите български специалисти. Петко Делев, Дарин Великов и др.

От 2001 до наши дни Последните години не са така славни, както се иска на варненци. Публиката определено бе разглезена от толкова много победи през предните десетилетия и трудно приема по-непретенциозната роля на Черно море в шампионата. След като Лукойл Академик монополизира българския баскетбол с финансовата си мощ, успя да привлече основни състезатели на Черно море – Борис Стоянов, Левен Белберов, Юлиян Радионов, Асен Великов и разбира се Тодор Стойков.

Въпреки това от 2001 година насам Черно море участва в четири финала за купата на страната (’01 в Плевен, ’03 в Севлиево, ’06 Русе и ’08 Самоков). Всички загубени, като особено болезнен бе неуспехът в Русе, когато „моряците” изпуснаха трофея в последните минути. В този период бе загубен и един финал в шампионата – 2006 г.

Все пак клубът не спира да създава чудесни млади баскетболисти, които печелят десетки състезания в различните възрастови групи. За жалост най-добрите скоро напускат Черно море. Примерите не са един и два – Калоян Иванов, Деян Иванов, Божидар Аврамов и т.н. Причини са както честите финансови сътресения през последното десетилетие (клубът на два пъти се размина на косъм от фалит), така и нежеланието на ръководството да спира развитието на младоците. За жалост от това страда единствено публиката, която въпреки неубедителното представяне не спира да подкрепя отбора. 85 години баскетбол във Варна