БК Черно море Варна

Едно глупаво решение никога не идва само. Отстраняването на Любо Минчев е поредната глупост, която се случва в баскетболния Черно море. Но вина за това няма нито отборът – той играе колкото може, нито ръководството – то управлява колкото може. Виновни сме само ние – феновете.

Защото търпим това безобразие прекалено дълго. Защото голяма част от нас спряхме да ходим на мачове. Защото позволяваме да ни залъгват с успехите на школата, които нямат нищо общо с плачевното състояние на мъжкия отбор.

Идват плейофите и обещаваме, че ръководството на Черно море ще разбере много ясно значението на тази небългарска дума. Баскетболът във Варна се нуждае от нови лица, но по-остра е нуждата от нови глави.

Благодарим на Любо Минчев и му пожелаваме успех в новите баскетболни предизвикателства!

Надяваме се отново да има възможност да работи за Черно море – в друго време и при други обстоятелства!

Черно море Варна пак ще бъде шампион по баскетбол

Неофициален източник ми подсказаха, че изборите ще решат и съдбата на баскетболния отбор на Черно море. След няколко напъна от страна на Марешки да стане спонсор на отбора и последвали бързи отмятания, единствената алтернатива пред клуба е да разчита на досегашния кмет Кирил Йорданов. Макар администрацията на кмета да имаше основна роля в прогонването на Асен Христов, все пак до сега Йорданов не е позволявал отборът да бъде затрит. В това е и надеждата на хората в и около Черно море.

Скоро е имало среща на отбора с Бойко Борисов в която премиерът е обещал да се постарае да осигури светло бъдеще на“ моряците“. Разбира се условието е изборна победа на неговия кандидат във Варна – Кирил Йорданов.

При последното „раздаване“ Бойко пропусна Варна и даде бюджетни средства за монтиране на осветление на стадиона в Стара Загора и дори осигури държавен спонсор на Берое. Пари бяха дадени и на други клубове – за Варна остана само определението „село“.

Дали изборът на Кирил Йорданов е необходимо и достатъчно условие за преразглеждане на отношението на ГЕРБ към Варна оставяме всеки сам да прецени. Индикациите са такива и ги споделяме.

Отборът на Патрика спечели републиканското за юноши до 18 години в София. На финала Черно море победи Овергаз с голяма доза самочувствие в решителните моменти. Най-много точки вкара Денислав Вутев. Това е втора титла за сезона след като спечелихме Младежката лига срещу същия съперник.

В началото на юни Варна е домакин на финалния турнир при 16 годишните.

Най-резултатен и полезен състезател в турнира беше варненецът Николай Стоянов. Ето няколко изречения от него пред Гонг:

„Доволен съм, че успяхме да станем шампиони. Наградите ги дължа на моя отбор, ако не беше той, нямаше да ги спечеля,“ сподели за Гонг Ники след като отпразнува радостта си със съотборниците си на паркета в зала „Универсиада“. „Имам вече две титли, тази ми е най-сладката. От всичко, което съм печелил, това е най-сладкото, защото спечелих в София. Аз съм варненец, и мечтата ми бе да спечеля в София, победихме пет софийски отбора, което си казва своето. Представихме се много добре, и мисля, че заслужихме титлата,“ добави Стоянов.

Галин Стоянов – Патрика разгледа ситуацията отвъд конкретната титла и медалите:

„В повечето от отборите идеята е да подготвят състезатели за мъжките отбори. Тук може да се спечелят много медали, страхотни победи, но ако няма състезатели за мъжете накрая, значи идеята е била грешна. Надявам се, аз поне видях във всеки отбор по две-три момчета, със реален шанс да заиграят в мъжките си отбори,“ .
Браво на момчетата!

Кучетата си лаят, плейофите си вървят. Днес започнаха полуфиналите, а в медийното пространство още отеква пукота от драмата в Самоков.

Първо Симеон Варчев излезе пред медиите с характерната си тирада. Обясни за видовете победи, за спортсменството, морално-волевите качества на съдиите и т.н. Каза си болката с три дни закъснение. Без особено значение за бъдещето, но все пак на място.

След това пък БФБ излезе с решение за „публично порицание“ на Асен Христов за това, че казал „……., но аз с българския баскетбол, в това му качество, приключих”. Явно федерацията се е засегнала, защото възприема себе си като баскетболът в това му качество. Т.е. те са баскетболът и баскетболът е … те

Разни комисии, разни глупости…творят хората. Вместо да се замислят, защото с идиотските си решения гонят спонсорите от този спорт, те порицават…публично Жалка история.

В края на сезона имаме повече въпроси, отколкото в началото му…и това май не е добре. През октомври се чудехме какво ни чака с тази детско-юношестка формация, сега не се знае как ще задържим момчетата в клуба. Това всъщност е хубавo. Отборът израстна пред очите ни и основните похвали са за треньорите Любо Минчев и Петко Делев.

Никой не ни слагаше в сметките, а бяхме на 2 секунди от 1/2 финал и евентуално брознов медал. Нещата не се случиха в наша полза, но няма смисъл да правим анализи и напречни разрези на последните минути от мача в Самоков.

Лошото е, че с изказванията на Асен Христов снощи пак влизаме в позабравения омагьосън кръг на търсенето на спонсор…дано се окаже, че думите на г-н Христов са били само плод на емоция…но не ми се вярва. Без пари тези неща не стават

Апетити от другите отбори към нашите играчи не липсват (както обикновено). А и никой не може да спре талантливите баскетболисти да търсят своето развитие. Освен чувството за несправедливост след серията с Рилски спортист и поставянето на по-високи цели пред клуба. Не знам дали това ще е достатъчно, но със сигурност е необходимо условие за по-доброто ни представяне след година.

Баскетболистите на Черно море се нуждаят от по-голяма мечта, за да останат във Варна.

Ако клубът не им я осигури – това беше всичко приятели!

Каквото и да стане от тук на сетне – БЛАГОДАРИМ!

НИЕ ОБИЧАМЕ ЧЕРНО МОРЕ  – ОБИЧАЙТЕ ГО И ВИЕ!

Каквото и да сме си говорили цял сезон, днес баскетболистите на Черно море могат просто да си свършат работата. След победата в Самоков са на един мач от класиране на 1/2 финал. Влизането в топ 4 ще е постигане на непоставената в публичното пространство цел. От там вече остава една малка крачка към медалите, която в момента не ни интересува дали ще бъде направена.

Победата в тази серия, отстраняването на тим като Рилецо и класиране в четворката ще са доста над очакванията на всеки от нас, който беше в зала Конгресна по време на първия кръг от настоящия шампион – пак срещу този Рилски спортист.

От тогава отборът на Черно море постигна много, порастна…треньорът Любо Минчев успя да научи момчетата да не се страхуват от нито един съперник и макар, че важните победи на няколко пъти им се изплъзваха в редовния сезон, онзи ден в Самоков те успяха. Сега остава по-трудното – да повторят успеха у дома. Но едва ли са предполагали, че ще бъдат толкова близко до топ 4. Остава да си повярват и да не прегорят. Рилецо ще излезе изправен до стената и ще бъде зъл съперник. Но точно днес варненци могат да покажат на цяла България колко са големи и … хладнокръвни.

Противно на казаното от Росен Барчовски след първия мач от серията, според мен напрежението трябва да е в гостите. Те са тези с големите амбиции, бюджет и … в ролята на фаворит. Ние просто можем да ги победим и изхвърлим от борбата. Без излишно напрежение – те има за какво да треперят.

И макар баскетболните аргументи привидно да са в полза на Рилски спортист – днес просто трябва да бъде денят на Черно море! Дано играчите усетят какво е публиката във Варна да е на твоя страна … както бе при победата над Ямбол например.

Хайде моряци!

Колко мача ще изиграем в плейофите?

2? 3? Поне 7?

Според мен петото място бе възможно най-лошият вариант в създалата се през последния месец ситуация. Участвахме в разпределението на 3-6 място и всяка друга позиция беше по-добра. Ще играем срещу възможно най-силния съперник и евентуален трети мач ще бъде в Самоков. Какво да очакваме?

Ако все пак трябва да съм оптимист, виждам два основни положителни момента :

1. Срешу Рилски Спортист вече сме печелили решителни битки там… за разлика от в Ямбол например

2. Ако все пак стигнем до мач за бронза срещу Ямбол, то ще имаме домакинско предимство…

Всичко е в сферата на теориите, да пожелаем късмет на момчетата в решителните битки и дано останат в играта до края на месец май.

Победихме Спартак Плевен за четвърти пореден път този сезон. Не толкова драматично, колкото беше предното домакинство, но мачът беше много отговорен. Имахме възможност да пречупим съперника много по-рано, но явно трябваше да е интересно до края. В началото на последната част гостите поведоха с 6:0 и даже изглеждаше, че победата може да се изплъзне.

През по-голямата част от мача играхме по-добре, но много непредизвикани грешки държаха двата тима близо в резултата. В края три тройки на Тихомир Желев пречупиха плевенчани. Много силно играха Сашо Янев и Ники Колев. Пламен Алексиев даде няколко умопомрачително точни асистенции, Симеон Михайлов също се включи много добре, а Станислав Цонков тушира един от реферите, след като той имаше неблагоразумието да му се изпречи на пътя в опита да спаси една излизащата от игрището топка. Макар леко зашеметен, съдията довърши мача.

Остават 5 мача до края на редовния сезон, ако отпишем тези с Лукойл и Левски трябва да се фокусираме върху гостуванията на Ямбол и Черноморец и домакинството срещу Балкан. Ключов изглежда сбълъска в Ямбол. Но по-важния въпрос е срещу кого искаме да играем на 1/4 финала. Дори да имаме домакинско предимство пак ще сме сочени за аутсайдери. По-скоро трябва да обмислим срещу кой имаме най-голям шанс да спечелим като гост в плейофите?

Рилски ги бихме преди седмица и ако вярваме на статистиката там ни очакват 3-4 поредни загуби. Пък и тяхната селекция е най-силна + нищо не им пречи да ни бият и във Варна. В Ямбол като идем и нещата не вървят, но пък тук можем да ги победим при пределна концентрация. Най-добър е шансът да отстраним Балкан – дори Бозов да се върне, едва ли ще е на нивото от преди травмата.

Според мен пътят ни до бронза минава през 1/4 финал с Балкан и епичен финал за 3-то място с Ямбол Черно море има много млад отбор и не е в позицията да си избира противници, но пък понякога е добре да си направиш сметката. Било то и без кръчмаря…

За съжаление нямам таланта на Иво Иванов от Канзас и не мога да напиша нещо разтърсващо и настръхващо. А и няма нужда. Човекът си отиде и остави лешоядите да се пенят. Остави и много въпроси за любителите на конспирациите.

От имеро на всички, които обичаме баскетбола и Черно море искам да благодаря на Мишо за подкрепата. Даде каквото можеше и жалко, че не му стигна времето да постигне нещо още по-голямо. Ще те запомним с добро!

RIP Мишо Михов!

P.S. – За много хора и медии, той се оказа „Миши Бирата“, което е гадно и пошло. Но … едва ли това променя нещо.

Не може да не ви е направило впечатление изказването на Симеон Варчев след загубата от Ямбол:

В последните мачове играят без желание…… Има причина за това, но на този етап не искам да казвам каква точно е тя“, сподели Симеон Варчев пред „Вестникът Позвънете“.

Определено е интригуващо какво искаше и не пожела да каже Варчев? Че момчетата толкова си могат? Че са се взели на сериозно? Че нямат търпение да свърши сезона и да си ходят…? Че има проблеми с парите?

Хубаво е като кажеш А, да кажеш и Б.

Разбира се винаги има вариант, това да е едно от онези изказвания с които иска да провокира юношите по начин, който само той умее и разбира.

Каквото и да говорим, Симеон Варчев е прав за основното – отборът не прогресира толкова бързо, колкото искаме и очакваме. Но пък не можем да отречем, че се държи мъжки! Макар че за последното не дават премии, точки и медали.

Ето и малко разсъждения на тема управлението на клубове, спортен маркетинг и бизнес